Иван Крафти
| Иван Крафти | |
| български юрист | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 25 октомври 1938 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
Иван Георгиев Крафти е български просветен деец и юрист, първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 година.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Болград.[2] Заминава за Македония, където учителства. Работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия в учебната 1887/1888 година.[3] След това се установява в Свободна България. Председател е на окръжния съд в Пазарджик и като такъв осъжда убийците на Алеко Константинов в 1897 година.[4][5] След Балканските войни Иван Крафти е първият главен прокурор към Върховния административен съд в България от 1914 до 1931 година.[1][6]
С жена си Анна Величкова[7] имат дъщеря Поля Крафти (1902 – 1979), която се жени за Никола Татарчев (1898 – 1968) и техен син е Иван Татарчев (1930 – 2008), главен прокурор на България между 1992 и 1999 година.[1]
Умира на 25 октомври 1938 година. Погребан е в Централните софийски гробища.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Иван Татарчев // Библиотека Омда. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ Македонски преглед, том 27, Македонски научен институт, София, 2004, стр. 103.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
- ↑ Делийска, Аделина. Иван Татарчев, бивш Главен прокурор: Който не е националист, е националенпредател // Атака, 7 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 10 юни 2016. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ Иван Татарчев, бивш главен прокурор: Борбата с престъпността да започне отгоре надолу // Дневник, 20 септември 2005. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ История // Върховен административен съд. Посетен на 10 март 2019.[неработеща препратка]
- ↑ Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 212.
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 3 септември 2022.
