Костадин Лютов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костадин Лютов
български политик
Роден
Починал
3 май 1987 г. (59 г.)

Учил вСофийски университет
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   

Костадин Николов Лютов е български юрист, политик от БКП, член-кореспондент на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 ноември 1927 г. в Копривщица. Член на РМС от 1944 г., а на БКП от 1954 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1951 г. Стажува 1 година в Окръжния съд в Пловдив. След това става аспирант в Софийския университет. През 1956 г. започва работа като секретар в Института по науките за държавата и правото при БАН. След това е последователно научен сътрудник по наказателно право, старши научен сътрудник и директор на института. Бил е декан на Юридическия факултет на Софийския университет. От 1971 г. е старши съветник в Съвета по законодателство при Държавния съвет. В период 1976 – 1980 г. е секретар на Съвета. Между 17 юни 1981 и 3 май 1987 е главен прокурор на Народна република България. От 1981 до 1986 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 5 април 1986 до смъртта си на 3 май 1987 г. е член на ЦК на БКП.[1]

Проф. Велко Вълканов пише за него „Лютов участвува и в заговора срещу Я. Янков. Като главен прокурор той прояви суровост, която излизаше извън мярката на справедливостта. Неприятно ми е да го кажа, но истината все пак е такава: когато Лютов почина, много от юристите не прикриваха радостта си. За да изразят отношението си към него, използваха думи, които не бих искал да възпроизвеждам.“[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 262
  2. Вълканов, В. „На колене пред Истината. Политико-философски и лични изповеди“, София, издателство „Булвест 2000“, София, 1996 г., с. 140.