Йордан Чобанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Чобанов
български юрист и дипломат

Роден
Починал
1965 г. (59 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   

Йордан Неделчев Чобанов е български юрист и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Разград на 28 септември 1905 г. Учи електроинженерство, а после право в Лион, Франция и в Швейцария, където участва в местните комунистически партии.

След завръщането си в България през 1934 година адвокатства първо в Пловдив, после в Разград. Член е на Българската комунистическа партия. През 1942 г. след провал, като секретар на Околийския комитет в Разград на нелегалната Комунистическа партия, е осъден на доживотен затвор.

На 9 септември 1944 г. излиза от затвора и е назначен за помощник-командир на Деветнадесети пехотен шуменски полк (6 октомври 1944)[1], с който участва в Отечествената война.

Като депутат в VІ ВНС е избран за секретар на Президиума на ВНС. През 1949 г. е изпратен за посланик в Турция, където работи до 1954 г. През периода 1954 – 1959 година е главен прокурор на България. От 1959 до 1962 г. е постоянен представител в Организацията на обединените нации[2].

Йордан Чобанов умира в София от рак след погрешно поставена първоначална диагноза синузит през 1965 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 158
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 461
  3. Палангурски, М. Адвокати, управление, политика (1879 – 2016), Изд. „Фабер“, 2016, с. 168