Васил Мръчков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Мръчков
български юрист
Роден
24 юни 1934 г. (89 г.)
Право
ОбластТрудово право
Работил вБАН,
Международното бюро на труда, Женева,
Софийски университет,
Прокуратура,
Пловдивски университет

Васил Желязков Мръчков е български юрист и политик, главен прокурор в периода 1987 – 1989 г. Васил Мръчков е преподавател по трудово право в Пловдивския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Мръчков е роден на 24 юни 1934 г. в село Бръшлян.

През 1957 завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, през 1963 защитава кандидатска дисертация на тема „Уволнение по безвиновни основания“. През следващите години работи в Института за правни науки на Българската академия на науките, през 1973 – 1979 е на работа в Международното бюро на труда в Женева.

След завръщането си в България преподава трудово право в Софийския университет, известно време е директор на Института за правни науки. През 1985 защитава докторска дисертация на тема „Контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорност за неговото нарушаване“.

От 18 август 1987 до 14 декември 1989 е главен прокурор по време на възродителния процес.

През 1988 става член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Той е и заместник-председател на Държавния съвет от 18 декември 1989 до разпускането му на 10 април 1990. Автор е на мащабни публикации в областта на международното и вътрешното трудово право, осигурителното право. Води лекции по Трудово, Международно трудово и Осигурително право в Пловдивския университет (вж. Юридически факултет (Пловдивски университет))

С решения № 65/27 май 2009 и № 2 – 337/9 април 2014 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 29 април 1973 г. Мръчков е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството на секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Юриста“ и е снет от действащия оперативен отчет през 1980 г.[1][2]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Скандал с награждаването с орден Стара планина[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Васил Мръчков е предложен от председателя на Народното събрание Огнян Герджиков за награждаване с орден Стара планина и е награден от президента Георги Първанов. Това предизвиква недоволството на опозиционните партии и Движението за права и свободи (ДПС), които смятат Мръчков за отговорен за възродителен процес. Лидерът на ДПС Ахмед Доган дори обявява, че ще върне своя орден Стара планина в знак на протест. Депутати от партията Демократи за силна България искат оставката на Огнян Герджиков.

В резултат на обществения скандал, Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с орден Кирил и Методий.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Международно трудово право. Сиби, 2000. ISBN 9547300555.
  • Трудови отношения 2004. Труд и право, 2004. ISBN 9546080985. (ръководител на авторския колектив)
  • Трудови отношения 2005 г. Труд и право, 2005. ISBN 9546081078. (ръководител на авторския колектив)
  • Трудово право. Сиби, 2006. ISBN 9547303481., 2-ро изд., 2010
  • Трудови отношения 2006. Труд и право, 2006. ISBN 9546081272. (ръководител на авторския колектив)
  • Осигурително право. Сиби, 2006. ISBN 9547303775.
  • Коментар на Кодекса на труда. Сиби, 2007. ISBN 9789547304291. (съавтор), 2-ро изд., 2009
  • Трудови отношения 2007. Труд и право, 2007. (ръководител на авторския колектив)
  • България в международния трудов ред. Труд и право, 2007. ISBN 9789546081421. (съставител)
  • Критичен преглед на практиката на Върховния касационен съд по трудови спорове. РААБЕ България, 2007. ISBN 9789549619515.
  • Договорът в трудовото право. Сиби, 2010. ISBN 9789547306615.
  • Tрудови отношения. 2012 + CD. Труд и право, 2012.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 65 от 27 май 2009 г. – прокурори и военни следователи // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2009.
  2. Решение № 2 – 337 от 9 април 2014 г. – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014.