Трудово право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Трудово право e отрасъл на правото, който изследва, изучава, правно осигурява труда и трудовите правоотношения. Трудовото право защитава работещите в тяхната работа, както и работодателите като поддържа тяхната дейност, за която те се нуждаят от работещи.

То съдържа и корпус от закони – трудово законодателство. Трудово право урежда правоотношенията между работещите и работодателите чрез нормативни актове (трудово законодателство), които регулират тези отношения, за да поддържат труда, работата и производството в страната.

Трудово законодателство[редактиране | редактиране на кода]

Трудово законодателство е корпусът от закони, техните допълнения и изменения, административни разпоредби (и в чужбина в прецедентното право съществуващи прецеденти), които се отнасят до юридическите трудови права, както и задължения по работата, както и някои ограничения, върху трудещите се или работодателите, и работните организации (профсъюзи). Трудовото законодателство има два основни аспекта – първият се отнася до тристранните отношения между работодател, работещ и професионален съюз (в този случай трудовото законодателство медиира много аспекти на отношенията между професионалните съюзи, работодателите и работниците), а вторият се отнася до индивидуалните аспекти, свързани с правата на работещия и въпросите за договорните отношения между работодател и работещ. Правата на работещите са неотменна част на социалното и икономическо развитие от времето на Индустриалната революция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникването на трудовото право е свързано с възникване на необходимостта от индустриално наемане на работещи, при което много работещи (стотици или хиляди) са наемани във фабрики и заводи, при което трябва да се проследява работния ден, надниците и условията на труд на всеки работещ, както и на всички взети заедно, тоест трудовото право осигурява правното описание и поддържане на областите като права и задължения на работещите и на работодателите, съответно. Това се отнася и до възникващите необходимости на работещите от подобряване и по-добри условия, тяхното право на съюзи и организации, както и исканията за по-високи заплати (особено когато производството има сериозни приходи за работодателя). По-нататък при социализма това включва и правните разпоредби, свързани със здравните условия заедно с развитието на медицинската наука и особено националното здравеопазване. Също така тези на сигурността на работното място (след въвеждането на Интернет в комуникациите) и осигуряването на равни възможности (особено в инженерните области), както и след въвеждането на пазарна икономика свързано с опитите на работодателите да задържат разходите по трудовите заплащания по-ниски, особено в инженерните области при работата на жени. В този смисъл положението на едно трудово законодателство в определен период от време е резултат от индустриалното, технологично, социално, икономическо развитие на страната и съответно възникващите отношения, определени от тези интереси в една страна и даден тип общество.

Във Франция и Холандия трудовото законодателство датира от 19 век – съответно 1848 и 1874, като цяло неговото установяване е свързано с Индустриалната революция. Първият трудов закон във Великобритания е Законът за фабриките от 1802.

България[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално трудовото право в България се нарича социално законодателство (наименование, което в някои случаи все още се използва), после се преименува на промишлено законодателство, а накрая достига в своето развитие до наименованието трудово право.

Появата на трудовото законодателство в България е свързано от една страна с процесите по създаване на Третата българска държава, създаването на българска индустрия, на нови социално-икономически отношения като цяло, както и с реципирането на европейското право.

След Освобождението през 1878 се поставя началото на Третата българска държава чрез създаване на Търновската конституция, изграждането на държавни структури и в цялостност на българско законодателство, по съответствие на европейските стандарти, при което се изграждат основите първоначално на гражданското, наказателното и процесуалното право, също така се създават закони за насърчаване и покровителстване на местната индустрия, с което възниква и необходимостта от трудово законодателство.

В действителност появата на трудови закони в България, както и в повечето европейски страни, става след борба на работниците, конкретно на работническата партия и нейните политически и професионални организации – Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и Общият работнически синдикален съюз. Работническото движение е било основен инструмент за създаването на закони, защитаващи правата на работещите през 19 и 20 век.

Първият закон в България е в защита на детския и женския труд [1] и е приет 1905 [2]. В закона са регулирани освен минималната трудова възраст, работни часове, почивки, отпуск по майчинство, трудова книжка („работническа книжка“), още трудова хигиена и техническа безопасност. По-късно са приети и други закони, касаещи трудовото право. През 1907 се създава Инспекторат по труда. По време на Балканската (1912) и Междъсъюзническата война (1913) обаче, основната трудова тежест пада върху жените и децата, и трудовото законодателство е силно ограничено („фактически работническите закони не съществуват“). През периода 1914 – 1915 се обединяват множество работнически осигурителни фондове. През 1917 е приет Закон за хигиената и безопасността на труда, отменящ предходните Закон за женския и детския труд и Закон за инспектората на труда, като подобренията в него се отнасят до валидизиране на някои от правилата от Закона за женския и детския труд за работещите мъже и момчета.

През 1920 България става член на Международната организация на труда (част от ООН), която е създадена през 1919. И днес всички ратифицирани и обнародвани от МОТ актове са част от действащото право по силата на чл.5 (4) от Конституцията от 1991.

Съществени по-късно разпоредби са Законът за трудовия договор и Законът за колективния трудов договор от 1936.

Днешният Кодекс на труда в България е обнародван за първи път през 1986, като последните промени върху него са от февруари 2010.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Като цяло в международен мащаб някои от първите стъпки на трудова законодателна дейност са били в защита на труда на жените и децата
  2. Закон за защита на женския и детския труд

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Labour law“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​