Сотир Цацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сотир Цацаров
Мандат
встъпил в длъжност на
21 декември 2012
Назначен от Росен Плевнелиев
Предшественик Борис Велчев
Роден 28 септември 1966 г. (1966-09-28) (47 г.)
Пловдив, България
Националност българин
Религия Православие
Университет Софийски университет
Професия юристпрокурор
Портал  Портална икона   Правосъдие

Сотир Стефанов Цацаров е български юрист, главен прокурор на Република България, бивш председател на Окръжен съд - Пловдив.

Цацаров е първата номинация за нов главен прокурор на България в края на 2012 г., след изтичането на мандата на Борис Велчев. Номинацията е издигната от седем членове на Висшия съдебен съвет и е подкрепена от премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.[1] Сочен за фаворит,[2][3][4] Цацаров бива избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се.[5][6][7] На следващия ден президентът Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването му.[8][9]

Процедурата по избора му е разкритикувана от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, неправителствени организации и др.

Биография[редактиране | edit source]

Сотир Стефанов Цацаров учи в Езикова гимназия "Пловдив" и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Член на БКП в казармата още преди да започне обучението си по право университета. Семеен, с едно дете. Владее английски език.[10][11]

Кариера[редактиране | edit source]

От 1 октомври 1992 г. става съдия в Районен съд — Асеновград, а след четири години — от 1 март 1996 г. — и негов председател. На 1 октомври 1998 г. встъпва в длъжността заместник-председател на горестоящата инстанция, Окръжния съд — Пловдив, наказателно отделение, без да е бил редови съдия в този съд. От 21 януари 1999 г. до 2012 г. Цацаров е председател на Окръжния съд – Пловдив. Два пъти е бил на обучение по съдебна администрация в САЩ. Участвал е като експерт в мисии по проекти на Европейската комисия за реформа на съдебната система в Хърватия, Черна гора, Македония и Албания.[10][11]

Главен прокурор на Република България[редактиране | edit source]

Номинация[редактиране | edit source]

На 8 ноември 2012 г., след като Висшият съдебен съвет (ВСС) приема противоречиви промени в процедурата по избор на нов главен прокурор на Република България, седем от членовете му номинират Сотир Цацаров за поста.[10] Спорният характер на процедурата е припознат и от самия Цацаров, който близо две седмици по-късно депозира искане за промяна на правилата.[12] Номинацията на Цацаров получава и политическата подкрепа на премиера Бойко Борисов, определящ го като „най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР“, и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който през 2010 г. оценява Цацаров като „стабилен съдия“, и по повод номинирането му — като притежаващ „безупречна репутация в Пловдив“.[13]

Две седмици след номинацията на Цацаров, в които той е единствен номиниран, и в последния възможен ден за номинации, пред ВСС са издигнати две нови кандидатури — на заместник-главния прокурор Галина Тонева и Борислав Сарафов, бивш прокурор във Върховната касационна прокуратура и действакщ шеф на Специализираната апелативна прокуратура.[14] Цацаров бива избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се.[5][6][7]

Както номинацията, така и изборът му са посрещнати с критики и огласяване на компрометиращи данни, свързани с наказателната практика на ръководения от него съд, укриване на данъци и имотни сделки. Както спорната процедура по избора му, така и самият избор, са разкритикувани от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, изявления на Европейската комисия пред български медии и членът на ВСС Калин Калпакчиев. (Вж. Критики и противоречия)

Въпреки това в деня след избора му, на 21 декември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването на Цацаров на поста главен прокурор.[8] Единствената друга възможност за оспорване на назначението на Цацаров остава правото на другите номинирани за поста кандидати да сторят това пред Конституционния съд, който обаче към днешна дата не функционира, поради акт на президента.[7] След официалните коледни празници през декември 2012 г. президентът Плевнелиев излиза с позиция относно изборът на Цацаров, в която декларира, че му гласува доверие, но оценка може да се направи само въз основа на делата му.[15]

Кадрова политика[редактиране | edit source]

С встъпването си в длъжност Сотир Цацаров назначава за заместник главни прокурори четирима, а не трима прокурори, както до този момент — Галина Тонева и Борислав Сарафов (другите двама кандидати за поста главен прокурор), Пенка Богданова от Пловдивската апелативна прокуратура и окръжният прокурор на Шумен Ася Петрова. Изборът на Ася Петрова е коментиран като жест към вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов, тъй като тя бива похвалена от него покрай работата ѝ като основен обвинител по делото за серия убийства, наречено от Цветанов „Килърите“ и е сред придружаващите вицепремиера в двуседмичната му визита в САЩ в края на 2012 г.[16] На 19 март 2013 г. по повод предсрочните парламентарни избори в България, предизвикани от оставката на правителството на Бойко Борисов след антимонополни протести в началото на годината, е подписана съвместна заповед между главния прокурор Сотир Цацаров, служебният министър на вътрешните работи Петя Първанова и председателя на ДАНС Константин Казаков, с която се определят всички необходими мерки за законността при провеждането на изборите. Подобен документ се подписва преди провеждането на всички избори и с него се уреждат взаимодействието между институциите. Националното междуведомствено звено, което ще следи за върховенството на закона по време на изборите, бива оглавено от Ася Петрова.[17][18]

В средата на март 2013 г. Цацаров предлага за дисциплинарно наказание градския прокурор на София Николай Кокинов. Предложението е в отговор на установено нарушение на случайния принцип за разпределение на делата в прокуратурата. Нарушението е извършено по дело срещу длъжностни лица от Националната електрическа компания за продажба на ток на чуждо дружество на занижени цени.[19]

Критики и противоречия[редактиране | edit source]

Като председател на Окръжен съд - Пловдив[редактиране | edit source]

  • През 2009 г. в. „24 часа“ съобщава за дело, заведено от семейство Цацарови, касаещо договор със занижена продажна цена. Това дава основание за журналистически обвинения за укриване на данъци до 5000 лв. Семейство Цацарови отричат тези обвинения.[1] Цацаров твърди, че е заплатил данъци върху реалната цена.[20]
  • Друго журналистическо разследване проследява как със серия от спорни съдебни решения, Цацаров осигурява няколко изгодни сделки на Георги Гергов, включително Пловдивския панаир.[2][21] Разследване на медията „Биволъ“ свързва Цацаров и Гергов като членове на една и съща масонска ложа с име „Слънце Ориент - Пловдив“.[22][23]
  • Действията му като председател на Пловдивския окръжен съд са определени като с „обвинителен уклон“. В широко медиатизирания случай със задържането под стража на компютърния специалист Максим Савов, правозащитни организации обвиняват Цацаров в грубо погазване на презумпцията за невинност. Савов е оправдан от Върховния касационен съд, а по-късно осъжда прокуратурата, като му е присъдено обещетение от 50 000 лева на втора инстанция[24]. Цацаров е припознат като съдия с голямо влияние в Пловдивския съдебен район, като правозащитни организации отбелязват, че заради съдебни решения, издадени в този район, България е осъждана множество пъти от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, включително за пряка етническа дискриминация. [25]

Към номинирането му за главен прокурор[редактиране | edit source]

  • На 8 ноември 2012 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) приема определяни като скандални, спорни, противоконституционни и правно неакуратни промени в процедурата по избор на главен прокурор на Република България.[26][27][28][29] Паралелно с това се появяват и съмнения за сигурността на нововъдената електронна система за гласуване и възможността за упражняване на контрол върху гласуването на членовете на ВСС.[30][31] Сотир Цацаров е номиниран за поста от седем члена на ВСС.[32] Кандидатурата му получава политическа подкрепа от премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.[13] Паралелно с номинацията пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, представител на ищци по множество осъдителни дела срещу българската държава в Европейския съд по правата на човека, изпраща писмо до ВСС, в което посочва, че 80 дела, по които държавата е осъдена, са свързани с ръководения от Цацаров пловдивски съд.[33][34] В свое открито писмо две трети от съдиите в Районния и Окръжния съд в Пловдив настояват ВСС да даде „справедлива оценка на труда им и ясно изричане на истината на глас“.[35]
  • В края на ноември 2012 г. във ВСС постъпва сигнал срещу номинирания за главен прокурор Цацаров. Податели са разследващите журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов, служители на сайта „Биволъ“. В сигнала съпругата на Цацаров и той в лично качество са уличени в данъчни и други нарушения.[36]
  • През декември 2012 г. правозащитната неправителствена организация Български хелзинкски комитет също излиза със свое становище срещу кандидатурата на Цацаров за главен прокурор, в което критикуват съдията, че вместо да охранява независимостта на съдебната власт той „сътрудничи на държавата, на полицията, на прокуратурата да бъдат осъждани хората, които полицията и прокуратурата посочат като престъпници“, като така обслужва държавата; че налага (включително по собствени твърдения) наказателна политика на съда, което е несъвместимо с дълга на съдията по конкретното дело да вземе решение единствено въз основа на доказателствата и на закона; политиката му на привърженик на употребата на специални разузнавателни средства не само в крайни случаи, както е предписано в закона; и като цяло, че нехае за върховенството на закона. В подкрепа на тезата си правозащитниците посочват изказвания на самия Цацаров и статистика, която свидетелства, че процентът на осъдителните присъди в пловдивски съдебен район е много по-висок от средната европейска стойност – между 95 и 98,5%, докато средната европейска стойност е 80%.[37][38]

По време на изслушването му за главен прокурор[редактиране | edit source]

По време на изслушването си като кандидат за главен прокурор на 20 декември 2012 г. Цацаров е попитан за някои от изнесените срещу него компрометиращи твърдения и факти.

  • На въпрос свързан с награда-пистолет, получена през 2004 г. от тогавашния вътрешен министър Георги Петканов, Цацаров отговаря, че причината за наградата била, че Пловдивският окръжен съд, заедно със съда във Варна, първи били изградили електронна връзка с Регионалната дирекция на вътрешните работи. По този начин магистратите можели да получават бързо информация за статуса на подсъдимите — адресна регистрация, регистрирани автомобили, напускане на границата и т.н. Той заявява, че не се срамува от наградата, „защото тя е за принос за организацията на работата“. Според Закона за съдебната власт, обаче, единственият орган, който може да награждава магистрати, е Висшия съдебен съвет.[39]
  • Сотир Цацаров е попитан дали членува в масонска ложа, на което той не отговаря конкретно, като общо коментира, че „не е допустимо участието на магистрат в организация, която създава зависимости“. В същото време той посочва, че всеки, който е чел литература, знае за тези организации и препоръчва книгата на проф. Недю Недев „Масоните в България“, като добър източник на информация.
[39]
  • По време на изслушването Сотир Цацаров признава, че в качеството си на председател на Окръжния съд в Пловдив е прочел дело за клевета срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, заведено от отстранената от Софийски градски съд съдийка Мирослава Тодорова, преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик. По делото ищцата претендира, че вътрешният министър я е окреветил, изказвайки на два пъти в публичното пространство спекулации, свързани с дейността й като съдия, която, според него, е дейност в услуга на организираната престъпност. В последствие искът на Тодорова е отхвърлен от зам.-районния съдия на Пловдив Екатерина Роглекова с аргумента, че Цветанов допуснал, че Тодорова работи в услуга на организираната престъпност, изразявайки критичната си гражданска позиция, а не е изказвал това като твърдение. По думите му Цацаров е изискал конкретно дело „колегиално“ без обаче такава практика да съществува и да е установена като нормална и обичайна. Взимайки делото преди да е разпределено, се променя поредността на постъпващите дела, по която те биват включени в системата за случайно разпределение. Цацаров мотивира действията си със съществения медиен и обществен интерес към делото, но твърди, че съдията-докладчик от там насетне е работил „повече от самостоятелно“.[40]

След избирането му за главен прокурор[редактиране | edit source]

  • На 21 декември 2012 г., ден след избирането на Цацаров на поста главен прокурор, Българският хелзинкски комитет обявява, че оттегля членството си в Гражданския съвет към ВСС. Правозащитната организация обяснява действието си с това, че този орган „е измама“, предвид избора на новия главен прокурор, който, според Комитета, демонстрира нежелание висшият кадрови орган на съдебната власт да се вслуша в гражданското общество. В становището си БХК се аргументират:
От месеци наред гражданското общество – критични журналисти, застъпници в обществен интерес и правозащитници – аргументирано оспорва процедурата, която ВСС прие за избора на главен прокурор, както и, конкретно, номинацията на съдията Цацаров. В обществената среда се генерира подреден, консистентен дискурс от доводи за пороците и рисковете на тази незаконосъобразна процедура, която ВСС прие, в явна пряка връзка с номинацията на Цацаров - минути преди да бъде номиниран той, за да се възползва от статуса на „първи”, който елиминира другите кандидати, без избор.

ВСС с това доказа, в огромен ущърб на държавността и обществения интерес, че не се води от закона и аргументите на активистите за законност, а единствено от своя скрит сценарий, в угода на властови лобита, чиито интереси нямат нищо общо със законността. Употребата на обществените организации чрез поддържане на фасаден и кух „граждански съвет” за легитимиране на произволната, подмолна дейност на ВСС не е нещо, в което БХК ще участва.

Призоваваме институциите, които имат правомощие оттук насетне по избора на главен прокурор, да преценят внимателно тежкия риск от дискредитиране на държавата вследствие предизвестеното назначаване на избраника на властниците, по ред, който е несъстоятелен и априори изкривен. Нека гласът на гражданското общество да не е глас в пустиня, за да не се превърне в пустиня всичко останало тук.[27]

  • В деня след избирането на Цацаров за поста главен прокурор граждани организират протест срещу непрозрачното функциониране на съдебната система пред сградата на ВСС, по време на който я замерят с домати и издигат плакати, на които се чете „Съдебната власт е равна на мафия” и „Докога”.[41]
  • Ден след избирането на Цацаров на поста главен прокурор и партия Движение България на гражданите излиза със своя позиция, като призовава президентът да не подписва указ за назначаване на избраника. Като мотив от партията посочват компрометираната процедура по избор и отдавнашни съмнения за „задкулисна уговорка“ за назначението. Подчертават още, че проведената процедура не е изяснила по достатъчно категоричен начин и фактите, свързани със сделки от семейството на Сотир Цацаров и навременното заплащане на дължимите данъци и такси.[42][43]
  • Критики срещу процедурата и съмнения за политически натиск изказва депутатът от БСП Михаил Миков. Той уточнява, че говори в лично качество, а не от официална партийна позиция.[44] Според него процедурата, създадена във ВСС под диктата на ГЕРБ, не е създала възможност за състезателност и за проверимост на избора. Той коментира: „Това, което стана вчера във Висшия съдебен съвет, за пореден път потвърждава трайната тенденция за липса на разделение на властите. Имаше една по-скоро привидна процедура за избор, която по същество беше определена от ГЕРБ кандидатура. [...] Всички станахме свидетели как министърът на правосъдието прибързано разтури заседанието, без да бъде довършен изборът във ВСС“.[45] С критична позиция излиза и евродепутатът и бивш кандидат-президент Ивайло Калфин, според който изборът ще бъде оценен негативно от Европейската комисия.[46] Според лидера на БСП и действащ председател на ПЕС, Сергей Станишев, процедурата по избор на главен прокурор дискредитира морално избора му, който избор, според него, фактически е направен от изпълнителната власт.[47]
Президентът на републиката Росен Плевнелиев, преди да подпише указа за назначаване на Сотир Цацаров за главен прокурор, следва да си отговори на три въпроса. Първият - конституционносъобразна ли е процедурата, по която ВСС го избра вчера, при условие, че чл. 131 от Конституцията изисква тайно гласуване, а те гласуваха с електронна система. Второ - ще бъде ли независим главният прокурор при условие, че той сам призна, че без да е подсъдно на неговия съд делото Тодорова срещу Цветанов, той го е взел, за да се запознае с него. И трето - има ли високи професионални и морални качества Сотир Цацаров при условие, че стана ясно, че си плаща данъците тогава, когато на него му е изгодно.[45]
По-късно същия ден партията излиза с официална позиция, призовавайки президента да не подписва указ за назначаване на Цацаров.[48]
  • Според Юнал Лютви от ДПС смущаващ е фактът, че онези, които са предложили свои кандидатури, са гласували за Сотир Цацаров. Според него „[т]ова също хвърля сянка по отношение на неспазването на процедурата“.[45]
  • Според Павел Шопов от „Атака“ процедурата внушавала прозрачност, но в действителност е обслужила интересите на ГЕРБ:
Цялата тази процедура беше така направена — с много публичност, с много прозрачност в кавички, за да бъде внушено, че това е една честна процедура. А всъщност целта беше да бъде овладян и поредният властови ресурс и поредният човек от най-високите етажи на властта да бъде отново човек на ГЕРБ.[45]
  • Пред Българското национално радио говорителят на Европейската комисия (ЕК) Фредерик Венсан коментира избора на нов главен прокурор: „Никой няма интерес хората, избрани на ключови ръководни постове, да започват работата си под сянката на несигурността. [...] Европейската комисия няма да коментира личността на избрания нов главен прокурор. Наблюдението над правосъдието и вътрешните работи в България продължава. Нов доклад може да има по всяко време“. Венсан отказва коментар по процедурата по избор, но припомня и позицията на колегата си Марк Грей, че очакванията на ЕК са процесът по избор на главен прокурор да е честен и обективен при гарантирана тайна на вота. Той отбелязва още, че „[м]ониторингът върху правосъдието и вътрешните работи продължава и ЕК може във всеки един момент да реши да направи коментари или да изготви доклади“.[45] В отговор на въпрос от електронната медия „Капитал“, от ЕК отговарят:
Това е изключително важен пост в управлението на съдебната система в България. Именно заради това той е важен при оценката, която се извършва чрез Механизма за проверка и сътрудничество. В досегашните доклади ясно беше посочено, че има да бъде свършена много работа в посока модернизирането на прокуратурата и да бъдат научени уроците от проблемите от миналото.

Комисията винаги е подчертавала, че за да бъдат тези ключови звена двигатели на реформи, те имат нужда от ръководители, които са избрани на базата на професионални заслуги и морални качества и обществото трябва да види това. Никой няма интерес от това ключовите ръководители да започват своята работа, обременени от сянката на съмнение. Затова е разочароващо, че ВСС не е съумял да организира работата си по начин, който да избегне противоречиви решения в това отношение.

Както комисията отбеляза в сряда, от българските власти зависи дали процедурите, свързани с такива важни избори, ще бъдат проведени по професионалните стандарти.

Тези проблеми са част от оценките, които Комисията дава и ще бъдат разглеждани и в бъдещи нейни коментари.

Комисията беше категорична, че извънреден доклад може да има по всяко време. Към този момент такова решение все още не е взето.[49][45]

Във връзка с позицията на разочарование, изказана от представител на офиса на Европейската комисия пред българската електронна медия „Капитал“, правосъдният министър Диана Ковачева подчертава, че от ЕК официална позиция няма: „В ЕК работят стотици хиляди хора, ако някой е изказал мнение по въпроса, то е частно“.[50]
  • В деня след избора на Цацаров за поста главен прокурор, Калин Калпакчиев, член на ВСС, заявил позиция против кандидатурата на Цацаров, публикува в служебния си блог, който той води в качеството си на член на Съвета, анализ на фактите, установени в хода на процедурата за избор на главен прокурор. В анализа Калпакчиев подробно аргументира защо Сотир Цацаров не отговаря на професионалните и нравствени стандарти за длъжността, както и сериозните пропуски, които ВСС допуска при изслушването и изследването на сигналите срещу Цацаров.[51]
  • В свой анализ на процедурата по избор на нов главен прокурор за електронната медия „Дневник“ журналистката Петя Владимирова, съдебен репортер и експерт по темите правосъдие и вътрешен ред, подчертава, че променената от ВСС процедура за избор на нов главен прокурор е „порочна и несъобразена с конституционното изискване за таен вот, нещо повече - несъобразена с юридическото понятие избор“. Тя критикува решението да не се гласува за кандидатите едновременно, а още повече — само за един; припомня журналистическото разследване на „Медиапул“, което поставя под съмнение електронната система за гласуване — въпрос, по който ВСС не разпорежда проверка; както и липсата на ясни мотиви, с които дванадесет от членовете на Съвета подкрепят електронния вот, а не класическия с бюлетини. Владимирова прочита тези събития в контекста на решенията срещу съдия Мирослава Тодорова, с които се застъпват по време, като намира в тях опит да се „нагнетят страх и обезсърчение сред [...] почтените прокурори и съдии“. Ударение е поставено и върху отношенията между члена на ВСС Калин Калпакчиев с останалите от Съвета, в частност насочените към него критики. Според Владимирова над избора на Цацаров „винаги ще тежи сянката от порочната процедура и от там съмненията за бъдещи зависимости“.[28]
  • На 27 декември 2012 г. управителният съвет на Съюза на съдиите в България (ССБ) излиза с позиция относно избора на нов главен прокурор, в която се заявява, че указът на президента за назначаване на Цацаров на поста трябва да се провери от Конституционния съд. Според членовете на съвета изборът и назначаването на новия главен прокурор са извършени в нарушение на конституцията и поради това указът на президента подлежи на проверка за съответствието му с върховния закон. В позицията се посочва, че процедурата за избор, приета от ВСС, противоречи на разписаните в закона изисквания, както и че при нея се е случила „безпрецедентна намеса на член на правителството при избора на висш орган на съдебната власт“, а именно — министърът на правосъдието Диана Ковачева. От професионалната организация аргументират позицията си с това, че „[с]ъдийската общност не може да остане безучастна при публичното погазване на Конституцията на държавата. Дори когато не разполагаме с правомощия да попречим на потъпкването, службата ни за утвърждаване на върховенството на закона не допуска да бъдем мълчаливи наблюдатели“.[52] Според съдия Весислава Иванова, говорител на ССБ, ВСС е станал заложник на процедурата, доколкото не всички членове на съвета са били съгласни с това, че гласуването трябва да прекъсне с първия получил мнозинство гласове. Тя определя намесата на правосъдния министър като брутална и я обвинява в задълбочаване на проблема.[53]
  • В свой анализ на събитията около избора на нов главен прокурор журналистката Мария Папазова поставя ударение на малкото въпроси при изслушването на Цацаров, контрастиращи с факта, че към него са постъпили най-много въпроси и сигнали; анализира поведението на членовете на ВСС като фаворизиращо Цацаров още преди края на изслушването; поставя ударение върху отношението на членовете на ВСС към колегата им Калин Калпакчиев, който поставя на дневен ред спорното запознаване на Цацаров с делото на Мирослава Тодорова, по което той не е съдия; акцентира на решението на правосъдния министър Диана Ковачева да прекрати процедурата по избор, след като Цацаров събра мнозинство, без да може да се знае дали друг кандидат няма да събере повече гласове; и др.[29]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Съпругата на Сотир Цацаров „прикрила“ от данъчните няколко хиляди лева. // Биволъ, 21.11.2012. Посетен на 22.12.2012.
  2. а б Тодоров, Атанас. Цацаров уреждал Георги Гергов с изгодни оценки на имоти. // Гласове, 22.11.2012. Посетен на 22.12.2012.
  3. ВСС издигна нови кандидатури за главен прокурор. // Нова телевизия, 22.11.2012. Посетен на 02.01.2013.
  4. Президентът подписа назначението на Сотир Цацаров. // Нова телевизия, 21.12.2012. Посетен на 02.01.2013.
  5. а б Сотир Цацаров - избран за главен прокурор. // Българска национална телевизия, 20.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  6. а б Филева, Лора. Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор (допълнена в 20:43 ч.). // www.Dnevnik.bg, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  7. а б в Сотир Цацаров е новият главен прокурор (Видео). // Би Ти Ви, 20.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  8. а б Президентът Плевнелиев подписа указ за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор на Република България. // Официален сайт на президента на Република България, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  9. Указ № 463 от 21.12.2012 г. за назначаване на Сотир Стефанов Цацаров за главен прокурор на Република България. // Указ №463. ДВ. бр. 103, 21.12.2012. Посетен на 01.01.2013.
  10. а б в Сотир Цацаров е предложен за главен прокурор (допълнена). // Дневник, 08.11.2012. Посетен на 22.12.2012.
  11. а б Президентът подписа указ за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор. // 24 часа, 22.12.2012. Посетен на 22.12.2012.
  12. Единственият кандидат за главен прокурор поиска нови правила за избор. // Дневник, 20.11.2012. Посетен на 22.12.2012.
  13. а б Борисов подкрепи Сотир Цацаров за нов главен прокурор. // Дневник, 19.11.2012. Посетен на 22.12.2012.
  14. Филева, Лора. Обвинителите Галина Тонева и Борислав Сарафов са номинирани за главен прокурор. // Дневник, 22.11.2012. Посетен на 22.12.2012.
  15. Плевнелиев обясни, че гласува доверие на Цацаров, но по делата му ще го съдят. // Медиапул, 28.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  16. ((bg))  Кой кой е в екипа на новия главен прокурор. // Дневник. Посетен на 21.03.2013.
  17. ((bg))  Прокурорът по "Килърите" Ася Петрова ще следи за законността на изборите (допълнена). // Дневник, 19.03.2013. Посетен на 21.03.2013.
  18. ((bg))  Всичко е точно!. // Дневник, 19.03.2013. Посетен на 21.03.2013.
  19. ((bg))  Цацаров предлага дисциплинарно наказание за Кокинов. // Правен свят, 14.03.2013. Посетен на 21.03.2013.
  20. Сотир Цацаров: Колкото и странно да звучи, платили сме данъци върху реалната цена. // Дневник, 22.11.2012. Посетен на 28.12.2012.
  21. Съдията "харизал" на Гергов Международния панаир се оказа фаворит на Сотир Цацаров. // Биволъ, 02.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  22. Гоце-Гергов-Цацаров-Цветанов... масонски афери и прикриване на престъпления. // Биволъ, 29.11.2012. Посетен на 28.12.2012.
  23. Практиката на Пловдивския окръжен съд е зависима от неформални връзки. // Медиапул, 30.11.2012. Посетен на 28.12.2012.
  24. Държаният 5 месеца незаконно в ареста Максим Савов осъди прокуратурата. // mediapool.bg, 31 октомври 2012. Посетен на 21 декември 2012.
  25. Второ отрицателно становище за Сотир Цацаров. // Правен свят, 13 декември 2012. Посетен на 21 декември 2012.
  26. Тонева, Галина. Галина Тонева, кандидат за главен прокурор: Новият начин на гласуване създава съмнения за контролиране и подмяна на вота. // www.Dnevnik.bg, 17.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  27. а б БХК напуска Гражданския съвет към ВСС. // Български хелзинкски комитет. Посетен на 21.12.2012.
  28. а б Владимирова, Петя. Изборът на главен прокурор: Бий смутителя, пази статуквото. // Дневник, 23.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  29. а б Папазова, Мария. Пирова ли е победата, господин главен прокурор?. // www.Dnes.bg, 28.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  30. Електронната система във ВСС позволява проверка кой как е гласувал. // www.Mediapool.bg, 12.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  31. ВСС не предоставя схемата на електронната си система за гласуване. // www.Mediapool.bg, 19.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  32. Сотир Цацаров е предложен за главен прокурор. // www.Dnevnik.bg, 08.11.2012. Посетен на 14.12.2012.
  33. Правозащитник настоя да се оцени кои съдии имат принос за осъждането на България. // www.Dnevnik.bg, 28.11.2012. Посетен на 14.12.2012.
  34. Николов, Красен. ВСС получи списък с присъди на Страсбург по пловдивски дела. // www.Mediapool.bg, 28.11.2012. Посетен на 14.12.2012.
  35. Съдии в Пловдив са възмутени от атаки срещу тях, зачестили след номинацията на Цацаров. // www.Dnevnik.bg, 26.11.2012. Посетен на 14.12.2012.
  36. Сигнал до ВСС за Сотир Цацаров. // Биволъ, 29.11.2012. Посетен на 14.12.2012.
  37. БХК изпрати до ВСС отрицателно становище по номинацията на съдия Сотир Цацаров за главен прокурор. // Български хелзинкски комитет, 07.12.2012. Посетен на 14.12.2012.
  38. БХК - Сотир Цацаров няма необходимите професионални качества. // Български хелзинкски комитет, 14.12.2012. Посетен на 14.12.2012.
  39. а б Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. // www.Capital.bg, 20.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  40. Цацаров прочел делото за клевета срещу Цветанов, преди да бъде разпределено. // www.Mediapool.bg, 20.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  41. "Доматено" недоволство "изцапа" ВСС. // Би Ти Ви, 21.12.2012. Посетен на 02.01.2013.
  42. Движение България на гражданите призовава: Президентът да не подписва указ за назначаването на нов главен прокурор. // Правен свят, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  43. От "Движение България на гражданите" призоваха президентът да не подписва указа за Цацаров. // www.Mediapool.bg, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  44. Депутатът от БСП Михаил Миков: Изборът на главен прокурор е плод на политически натиск. // www.Mediapool.bg, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  45. а б в г д е Европейската комисия: Разочароващо е, че ВСС не успя да избегне противоречиви решения. // Правен свят, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  46. Ивайло Калфин за избора на главен прокурор: Сценката не беше достатъчно убедителна. // Правен свят, 27.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  47. ((bg)) Паунова, Полина. Не ВСС, а изпълнителната власт избра главен прокурор. // Медиапул, 22.12.2012. Посетен на 21.02.2013.
  48. Позиция на ПП "Демократи за силна България" по повод решението на ВСС за избор на Главен прокурор. // ПП „Демократи за силна България“, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  49. ЕК: Разочароващо е, че ВСС не успя да избегне противоречивите решения. // www.Capital.bg, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  50. Диана Ковачева: ЕК няма официален коментар за избора на главен прокурор. // Дневник, 21.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  51. Анализ на фактите, установени в хода на процедурата за избор на главен прокурор. // 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  52. ПОЗИЦИЯ НА УС НА ССБ във връзка с избора на главен прокурор на РБългария. // ССБ, 27.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  53. Съдия Весислава Иванова: Правосъдният министър се намеси грубо в избора на главен прокурор. // Дневник, 30.12.2012. Посетен на 02.01.2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]