Михаил Татарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Татарчев
български революционер и общественик
Роден
Починал
Семейство
Деца Асен Татарчев

Михаил (Хали) Николов Татарчев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Татарчев е роден през 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Негов брат е Христо Татарчев, съосновател на ВМОРО, синът му Асен Татарчев е виден деец на ММТРО. Негов братовчед е Божирад Татарчев и внук е главният прокурор на България Иван Татарчев. Михаил Татарчев се занимава с търговия и през 1895 година става член на Ресенския революционен комитет на ВМОРО заедно с Никола Ляпчев, Петър Стрезов и Костадия Стрезов.[1][2] Заради революционната си дейност турската власт 2 пъти го вкарва в затвора през 1906 година и февруари 1908 година.

След Младотурската революция от юли 1908 година Михаил Татарчев става председател на Ресенското подразделение на Съюза на българските конституционни клубове.

След Балканската война, когато Ресен е окупиран от Сърбия, чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич задига от Татарчев 4 тона пшеница.[3] След като Татарчев отказва да подпише фалшива декларация, в която признава, че ресенчани са сърби и новата сръбска власт през 1913 година го екстернира[4] заедно с останалите градски първенци и Търпо Поповски.[5] По-късно същата година година е арестуван от гръцката власт в Солун и лежи в местен затвор.

По време на Първата световна война, при временната окупация на Ресенско от български части, Михаил Татарчев е кмет на Ресен.[6] Убит е на 5 юли 1917 година в Ресен от сърбоманина Келеша,[7] или от Наум Андреев Милошев, защото не е попречил на българските власти да бъде интерниран баща му Андрея Милошев.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Григор Попев. // Сите българи заедно. Посетен на 2019-03-05.
  2. Известия на Института за история, том 6, Издателство на Българската академия на науките, София, 1956, с. 500
  3. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  4. Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915 година), книгоиздателство „Ал. Паскалев и С-ие“, София, 1918 г.
  5. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 227.
  6. Почина бившият главен прокурор Иван Татарчев, dobrich.info, 24 декември 2008
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 164.
  8. Николов, Коста. Странстванията на един учител. Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001 г. Посетен на 11 октомври 2013 г.
  9. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 225.
     Портал „Македония“         Портал „Македония