Асен Татарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Татарчев
български лекар и революционер
Асен Татарчев говори на Великия македонски събор, Горна Джумая, 12 февруари 1933 г. Вляво от него Магда Татарчева, вдясно Христо Станишев. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Асен Татарчев говори на Великия македонски събор, Горна Джумая, 12 февруари 1933 г. Вляво от него Магда Татарчева, вдясно Христо Станишев. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
9 август 1970 г. (76 г.)
Асен Татарчев в Общомедия

Асен Михайлов Татарчев е български лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Татарчев е роден на 12 ноември 1893 г. в Ресен, тогава в Османската империя. Завършва класическата българска гимназия в Битоля, след което учи медицина в Женева, Швейцария.[1]. По време на Първата световна война като доброволец е военен лекар в българската армия. Завръща се в Женева, където специализира акушерство и гинекология.

Работи първоначално като лекар в Мелник, а през 1922 г. (25 септември) се завръща и практикува професията в родния Ресен, тогава под властта на Кралска Югославия.[2] Подкрепя революционната дейност на ВМРО там. След разкритията на Ресенската афера на 1 май 1927 г. Асен Татарчев е арестуван. Осъден е на 27 февруари 1928 година и лежи 4 години строг тъмничен затвор. От изтезанията оглушава с едното ухо и губи две ребра. След излизането си от затвора е интерниран със семейството си в Ужице, а по-късно в Белград.[3] През 1932 година Асен Татарчев, съпругата му, швейцарката Марта Татарчева, и двете им деца напускат Вардарска Македония и подават петиция до Обществото на народите, в което заклеймяват преследването и избиването на българите там. Установява се със семейството си в България, където работи като училищен лекар.

Марта Татарчева чете слово на Великия македонски събор, Горна Джумая, 12 февруари 1933 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

На Великия македонски събор в Горна Джумая на 12 февруари 1933 Марта Татарчева казва:

Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината. Моят мъж и аз отидохме в Женева, за да защитим Македония... Моят мъж лежа 4 години в затвора, но аз като майка на две деца заявявам с гордост, че съм готова винаги да възпитавам своите деца в любов към Македония и към нейната борба за освобождение...[4]

Полага голямо старание да отклони България от намеса във Втората световна война на германска страна.[1] През началото на 1940-те години е старши лекар в общинския родилен дом на ул. „Цар Симеон“ в София. След 1941 г. при българското управление на Вардарска Македония се завръща в родния край като лекар в Битоля.[5]

На 1 юли 1946 година новата комунистическа власт в Югославия го осъжда заедно с Константин Робев, Христо Ризов, Тома Гигов, Никола Коларов, Цветан Дамев, доктор Владо Туджаров, Цане Костов Кандилото и други.[6]. Д-р Асен Татарчев получава смъртна присъда, която е заменена с 10 години затвор.

През 1951 година е помилван и изпратен в Прилеп, където създава гинекологичното отделение в града. От 1953 до 1963 година е лекар в Гостивар, където също създава гинекологично отделение. През 1963 година е преместен в Куманово,[7] където умира при недокрай изяснени обстоятелства. Погребан е в градските гробища в Ресен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Асен Татарчев е син на Михаил Татарчев, член на революционния комитет на ВМОРО в Ресен и е племенник на съоснователя на ВМОРО Христо Татарчев. Негов племенник е главният прокурор на България Иван Татарчев. Асен Татарчев се оженва за швейцарката Марта, от която има двама сина: Михаил Татарчев (р. 25 декември 1924 г. в Мелник), лекар, преселил се в Канада, и Филип Татарчев (р. 25 декември 1924, Ресен – 1998, София).[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Спомени на Коста Николов, Детски и ученически години“
  2. Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
  3. Куманов, Милен. „ Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 20 и 252.
  4. Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 [1]
  5. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
  6. Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.)
  7. Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
  8. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
     Портал „Македония“         Портал „Македония