Дебърска българска община
Дебърска българска община | |
Списък на българските учители в Дебърско в 1903 – 1904 г. | |
Информация | |
---|---|
Тип | училищно-църковна организация |
Основана | 1870-те г., Османска империя |
Закрита | 1913 г., Сърбия |
Положение | несъществуваща |
Седалище | Дебър |
Езици | български |
Дебърска българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Дебър, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1870-те години Дебърската българска община развива активна дейност срещу патриаршеския митрополит Антим с искане за присъединяване към Българската екзархия. През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[1]
От 1888 глава на общината е Козма Дебърски, който на 21 декември 1897 година е избран за дебърски митрополит.[2]
Към 1896 година председател на общината е дебърският първенец Петър Бояджиев.[3]
Списък на българските учители в Дебърски окръг в 1903 – 1904 | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Местоназначение | Образование | Заплата | |
Реканско | |||||
1. | Т. Попбибов | Беличица | курсист | 30 | |
2. | Кирил Анастасов | Жужне[4] | манастир | 8 | |
3. | Авр. Дойчинов | Бродец | манастир | 12 | |
4. | Свещеник Филип | Требища | III клас | 12 | |
5. | Щ. Кръстев | Битуше | IV клас | 10 | |
6. | М. Джедов | Галичник | гимназия | 36 | |
7. | Илия Алексиев | Галичник | курсист | 30 | |
8. | П. Аджиевски | Галичник | III клас | 40 | |
9. | Ев. Джунгулов | Галичник | курсист | 20[5] | |
10. | Н. Димитров | Галичник | IV клас | 20 | |
11. | М. Павлова | Галичник | II клас | 18 | |
12. | М. Ташкова | Галичник | III клас | 15 | |
13. | Н. Попов | Лазарополе | курсист | 24 | |
14. | К. Хаджитеофилов | Лазарополе | II клас | 20 | |
15. | И. Иванов | Лазарополе | II клас | 16 | |
16. | Хр. Димитров[6] | Гари | V клас | 30 | |
17. | Софр. Илиев | Гари | III клас | 10 | |
18. | М. Петков | Тресанче | курсист | 30 | |
19. | Авр. Спасов | Тресанче[7] | III клас | 12 | |
20. | Ст. Исаков[8] | Селци | манастир | 20 | |
21. | М. Арсов | Росоки | IV клас | 12 | |
22. | Свещеник Вениамин | Росоки | манастир | 5 | |
23. | Свещеник Исая | Осой | манастир | 8 | |
24. | Сер. Михайлов | Горно и Долно Мелничани | II клас | 19 | |
Гостиварско | |||||
25. | Соф. Угринов | Леуново | IV клас | 30 | |
26. | Свещеник Мойсей | Леуново | манастир | 6 | |
27. | Свещеник Тр. Угринов | Маврово | IV клас | 30 | |
28. | Архимандрит Арсений | Маврово | манастир | 6 | |
29. | Хр. Спасов | Маврово | VI клас | 20 | |
Дебърско | |||||
30. | К. Василев | Райчица | I клас | 12 | |
31. | Хр. Алексиев[9] | Банища | III клас | 10[10] | |
32. | Гр. Костов | Обоки | II клас | 7 | |
33. | Спиро Попов | Ърбеле | манастир | 5 | |
34. | Хр. Янчев | Селце | II клас | 14 | |
35. | Свещеник Наум | Ябланица | II клас | 15 | |
36. | Свещеник Миленко | Стеблево | III клас | 10 | |
37. | Свещеник Йован | Себища | манастир | 8 | |
38. | Сп. Иванов | Клене | II клас | 6 | |
39. | З. Ангелов | Модрич | I клас | 10 | |
40. | Ив. Гюров | Дренок | IV отделение | 7 | |
41. | Ст. Попкипров | Луково | I клас | 18 | |
42. | Арсени Тасев | Кърчища | IV отделение | 5 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Писмо до Българската църковна община в Дебър от Българската екзархия, 3 октомври 1893, с. 1
-
Писмо до Българската църковна община в Дебър от Българската екзархия, 3 октомври 1893, с. 2
-
Писмо от Българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I, 27 октомври 1893
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 97.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 66.
- ↑ На трета страница пише в Нистрово.
- ↑ №7, 8 и 9 са задраскани и заменени с Хр. Атанасов - главен учител, 50 лири заплата. Срещу Илия Алексиев е посочено Тресонче.
- ↑ Задраскан и заменен с неясно име.
- ↑ Задраскано и посочено Селци.
- ↑ Задраскан.
- ↑ Задраскан и заменен със Стр. Пописайов.
- ↑ Поправено на 20.
|