Направо към съдържанието

Дебърска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебърска българска община
Списък на българските учители в Дебърско в 1903 – 1904 г.
Списък на българските учители в Дебърско в 1903 – 1904 г.
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана1870-те г., Османска империя
Закрита1913 г., Сърбия
Положениенесъществуваща
СедалищеДебър
Езицибългарски

Дебърска българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Дебър, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

През 1870-те години Дебърската българска община развива активна дейност срещу патриаршеския митрополит Антим с искане за присъединяване към Българската екзархия. През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[1]

От 1888 глава на общината е Козма Дебърски, който на 21 декември 1897 година е избран за дебърски митрополит.[2]

Към 1896 година председател на общината е дебърският първенец Петър Бояджиев.[3]

  1. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 97.
  2. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
  3. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 66.
  4. На трета страница пише в Нистрово.
  5. №7, 8 и 9 са задраскани и заменени с Хр. Атанасов - главен учител, 50 лири заплата. Срещу Илия Алексиев е посочено Тресонче.
  6. Задраскан и заменен с неясно име.
  7. Задраскано и посочено Селци.
  8. Задраскан.
  9. Задраскан и заменен със Стр. Пописайов.
  10. Поправено на 20.