Горноджумайска българска община
| Горноджумайска българска община | |
 Ученици и учители в българското училище в Горна Джумая преди 1912 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1871 г., Османска империя |
| Закрита | 1912 г., Царство България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Горна Джумая |
| Езици | български |
Горноджумайската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в ΧΙΧ век в град Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес Благоевград, България.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Общината е основана в 1871 година при сливане на църковното и училищното настоятелство в града.[1] В общинското ръководство, подобно на другите български възрожденски общини, влизат три групи хора – търговци и занаятчии, духовници и учители. Общината се грижи за училищното дело в града и околята и изгражда класно училище. При Временното руско управление от март 1878 до юни 1879 година общината подпомага изграждането на бълагарска административна и съдебна власт - които са създадени предимно от общински членове.[2]
След като Горна Джумая остава в Османската империя по Берлинския договор, общината попада под ръководството на Мелнишката митрополия, с която е в постоянен сблъсък за утвърждаване на българското църковно и просветно дело. След освобождението на града на 15 октомври 1912 година по време на Балканската война, общината прекратява дейността си.[2]
Видни нейни членове са Коте Чорбаджигошев, Димитър Измирлиев, Димитър Мициев, Георги Костадинов, Арсени Костенцев, Константин Босилков, Николай Гологанов, Константин Саев, Аврам Младенов.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 221.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 222.
| |||||
