Константин Босилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Босилков
български революционер
Роден
Починал
24 януари 1919 г. (76 г.)

Константин Петков Босилков (известен понякога и като Бошулков) е български революционен, просветен деец и книжар, организатор на Кресненско-Разложкото въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Босилков е роден в 1842 година в Копривщица, тогава в Османската империя, в семейството на абаджия. Брат му Димитър Босилков също е виден просветен деец и революционер в Източна Македония - учител и книжар във Велес, основател на нелегалното дружество „Искра“[1]. Учи в родния си град и в Пловдивското централно училище. През 1863 - 1864 година учителства в София. В 1867 година става главен български учител във Велес, където става управител на клона на книжарницата на Христо Г. Данов. Пътува из Македония и снабдява училищата с български книги. От 1872 до 1876 година е учител в Горна Джумая, където заедно с Арсени Костенцев отваря книжарница. В 1873 година е делегат на епархийския учителски събор в Самоков. В 1876 година влиза в революционния комитет, подготвящ въстание в Горноджумайско.

След Руско-турската война става председател на комитета „Единство“ в Горна Джумая, който подготвя Кресненско-Разложкото въстание.[2] След въстанието през 1879 година се мести в София, където работи в министерството на финансите. През 1881 година се жени за дъщерята на копривщенския свещеник Илия Кацаров - Анастасия, сестра на академик Гаврил Кацаров и генерал-майор Димитър Кацаров. В 1883 година се ражда синът им генерал-майор Любомир Босилков. Умира в 1919 година.[3][4]

За него видният български историк професор Гаврил Кацаров пише:

Босилков бе човек, който се отличаваше с твърда воля и безукорен характер. Калѐн още от младини в несгодите на живота, издигнал се изключително със собствен труд, той не се плашеше от никакви мъчнотии. Всяка възложена му работа е изпълнявал с постоянство и точност. Не обичаше да говори за себе си и за своите дела, като смяташе, че всякога е изпълнявал добросъвестно своя дълг към отечеството и обществото, към семейството и близки.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.84.
  2. "Кресненско Разложкото въстание 1878". София, 1970, стр.114.
  3. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
  4. Рангелов, Тодор. С родолюбив порив и дух на възрожденец. – В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.214-222.
  5. Рангелов, Тодор. С родолюбив порив и дух на възрожденец. – В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.222.
     Портал „Македония“         Портал „Македония