Димитър Чуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Чуков
Роден
1838 г.
Починал
1904 г. (66 г.)

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Народен представител в:
УС   I ВНС   VIII ОНС   

Димитър Николов Чуков, е български учител и политик, кмет на Дупница (1894 – 1896).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1838 г. в Дупница в семейството на кожухар и земеделец. Майка му е от рода на Христаки Павлович. Първоначално завършва начално училище в родния си град. От 1853 до 1855 г. е помощник на Георги Икономов. От 1855 до 1856 г. е учител в Самоков. Между 1857 и 1859 г. учи в класното училище в София при Сава Филаретов. След това от 1860 до 1863 г. учи в гимназията в Белград, като стипендиант на сръбския княз Милош Обренович.

Участниците в Самоковския епархиален учителски събор от 1874 г. Димитър Бисеров, седнал най-вдясно с броеница в ръката. Васил Расолков (1), Константин Босилков (3), Димитър Чуков (6), Христо Грънчаров (11), Захари Бобошевски (12), Арсени Костенцев (16)

Той е първия дупничанин със средно образование.[1] Чуков е един от основателите на класно училище в Дупница. Присъствието му в училището издига нивото на преподаване в него и затвърждава успехите му. Противоречията му обаче с Димитър Бисеров предизвикват напрежение в училището и сред гражданството.[1] Чуков учителства в Дупница (1863 – 1868), Горна Джумая (1869 – 1870) и отново Дупница (1870 – 1875). През 1874 г. участва в Самоковския епархиален учителски събор. Между 1875 и 1877 г. е член на девие-меджлиса в Дупница.

След Освобождение на България е назначен за председател на окръжния съд в Дупница. Народен представител е в Учредителното събрание „по звание“, Първото велико народно събрание и Осмото обикновено народно събрание. От 1894 до 1896 г. е кмет на Дупница.[2] Консерватор, по-късно член на Прогресивнолибералната партия.

Умира през 1904 г. в Дупница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, стр. 147.
  2. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., стр.296.