Георги Икономов (Дупница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за просветният деец от Дупница. За други значения вижте Георги Икономов.

Георги Икономов
български просветен деец
Роден
Починал
1865 г. (42 г.)
Псевдоним Дупничанин

Георги Янакиев Икономов или Економович, известен като Дупничанин, е български просветен деец и книжовник от Българското възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 октомври 1822 година в град Дупница, тогава в Османската империя. Той е син на поп Янаки, иконом на самоковската митрополия в Дупница. Големият му брат Михаил Икономов (1812 – 1906) е гавазин на йерусалимския патриарх, а по-късно учител в Ресен, а по-малкият Христо Икономов е свещеник в църквата „Покров Богородичен“ в Дупница през 1870-те години.[1][2] Георги Икономов получава основно образование в родния си град, учи в Пловдив около 1840 година, в гръцкото училище в Арнауткьой, Цариград между 1841 – 1843 година. След това става учител в родния си град (1845 – 1846, 1862 – 1863), в Карлово (1846 – 1848), Сопот (1849 – 1851), Самоков (1856 – 1857), Велес (1857 – 1861) и в българското мъжко училище в Прилеп (за учебната 1864/1865.[3]) През юни 1865 година замества починалия прилепски учител Васил Алексиев,[4] за да изкара учебната 1864/1865 година след покана от май месец в същата 1865 година от Прилепската българска община, но поради влошено здраве и преждевременната му смърт в същата година, учителства само в тази учебна година.[3]

Участва активно в борбата за българска църковна независимост. По негова инициатива през 1858 година за първи път във Велес тържествено се отбелязва празникът на светите братя Кирил и Методий, който се превръща в неизменна гражданска традиция.[5]. Сътрудничи на възрожденската преса и особено на вестник „България“ (1860). Икономов е автор на няколко книги, от които особено популярна става „Кратко землеописание“ (1856). В духа на традицията той издава и „Краткий най-новий писмовник“ (1856), който е с компилативно съдържание.[6]

Умира през 1865 или 1867 година от туберкулоза в Дупница.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Огледало на гръко-арнаутските магесници, шярлатани и боляро-буаджии, хикими. Нареди Един българин. Цариград, 1855
  • Краткий най-новий писмовник от Георгия Економова, дупничанина. Букурещ, в книгопечатнята Йосифа Копайнига, 1856
  • Кратко землеописание. Естественоматематическо и гражданско от Георгия Економова, дупничанина. Букурещ, в кигопечатнята Копайнигова, 1856

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 282, 284.
  2. Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, стр. 158.
  3. а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 113.
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 144.
  5. Кънчов, Васил. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр.237.
  6. Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, стр. 158.
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 280.
     Портал „Македония“         Портал „Македония