Георги Икономов (Дупница)
Тази статия е за просветният деец от Дупница. За други значения вижте Георги Икономов.
| Георги Икономов | |
| български просветен деец | |
| Роден |
12 октомври 1822 г.
|
|---|---|
| Починал | 1865 г.
|
Георги Янакиев Икономов или Економович, известен като Дупничанин, е български просветен деец и книжовник от Българското възраждане.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 октомври 1822 година в град Дупница, тогава в Османската империя. Той е син на поп Янаки, иконом на самоковската митрополия в Дупница. Големият му брат Михаил Икономов (1812 – 1906) е гавазин на йерусалимския патриарх, а по-късно учител в Ресен, а по-малкият Христо Икономов е свещеник в църквата „Покров Богородичен“ в Дупница през 1870-те години.[1][2] Георги Икономов получава основно образование в родния си град, учи в Пловдив около 1840 година, в гръцкото училище в Арнауткьой, Цариград между 1841 – 1843 година. След това става учител в родния си град (1845 – 1846, 1862 – 1863), в Карлово (1846 – 1848), Сопот (1849 – 1851), Самоков (1856 – 1857), Велес (1857 – 1861) и в българското мъжко училище в Прилеп (за учебната 1864/1865.[3]) През юни 1865 година замества починалия прилепски учител Васил Алексиев,[4] за да изкара учебната 1864/1865 година след покана от май месец в същата 1865 година от Прилепската българска община, но поради влошено здраве и преждевременната му смърт в същата година, учителства само в тази учебна година.[3]
Участва активно в борбата за българска църковна независимост. По негова инициатива през 1858 година за първи път във Велес тържествено се отбелязва празникът на светите братя Кирил и Методий, който се превръща в неизменна гражданска традиция.[5]. Сътрудничи на възрожденската преса и особено на вестник „България“ (1860). Икономов е автор на няколко книги, от които особено популярна става „Кратко землеописание“ (1856). В духа на традицията той издава и „Краткий най-новий писмовник“ (1856), който е с компилативно съдържание.[6]
Умира през 1865 или 1867 година от туберкулоза в Дупница.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Огледало на гръко-арнаутските магесници, шярлатани и боляро-буаджии, хикими. Нареди Един българин. Цариград, 1855
- Краткий най-новий писмовник от Георгия Економова, дупничанина. Букурещ, в книгопечатнята Йосифа Копайнига, 1856
- Кратко землеописание. Естественоматематическо и гражданско от Георгия Економова, дупничанина. Букурещ, в кигопечатнята Копайнигова, 1856
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 282, 284.
- ↑ Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, стр. 158.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 113.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 144.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр.237.
- ↑ Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, стр. 158.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 280.
