Васил Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Васил Алексиев
български просветен деец
Роден
Починал

Васил Алексиев Кюрдалов (Кюрдалиев, Кюрдалев) е български просветен деец, възрожденец, учител в Прилеп.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алексиев е роден в гостиварското село Маврово, но по произход е от мариовското село Орле.[1] Учи при Йоаким Груев в Пловдив по взаимоучителния метод. Става пътуващ книгопродавец в книжарницата на Христо Г. Данов до 1859 година[2].

През май 1860 година пристига да продава книги на Прилепския панаир и Ангел Хаджиилиев настоява пред Прилепската българска община да го задържат като учител.[1] От учебната 1859 - 1860 година (според Шапкарев от август 1861) е български взаимен учител в Прилеп, където заедно със сърбина Георги Гьока замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот.[3] Кюрдалев разделя учениците на горен и долен курс, като в долния се обучават малките деца от трима учители (Иван Попстефанов, С. П. Драндаров и Константин Помянов[4]) по ланкастърския метод, а в горния, наречен от него „класно училище“, се преподават предметите от основните училища с някои религиозни предмети:[5] българска граматика, землеописание, свещена история, числителница. Обучението в тоя отдел се ръководи от Кюрдалев и Христо Колчаков.[4]

След пристигането на Кузман Шапкарев в града, активно го подпомага в утвърждаването на българщината.[6] Заедно с ученика си и помощник Константин Помянов изгарят всички богослужебни гръцки книги в Прилеп.[7]

Шапкарев пише:

Васил Алексиев, макар и да беше със слаби научни сили, но все пак беше много по-добър от всекой дотогашен в тоя град български учител и принесе неоценима полза, като тури в училището здрава основа според новата тога метода на учението и като след една-две години приготви ученици за класно училище, състави първо I клас, а до годината и II, следователно у народа се събуди и въдвори ученолюбиво чувство, каквото дотога едва ли съществуваше, с една реч, той направи онова, което тога беше най-необходимо за гр. Прилеп.[8]

Алексиев умира от охтика на 24 февруари 1865 година.[9] Заместен е през юни от дупничанина Георги Икономов[10].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 58.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.376.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 136.
  4. а б Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 60.
  5. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 59.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 125 - 127.
  7. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 225.
  8. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 134 - 135.
  9. Според Христо Шалдев - на 23 март 1865 г. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, стр. 60.
  10. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 144.
     Портал „Македония“         Портал „Македония