Димитър Бисеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Бисеров
Димитър Янакиев Бисеров
български просветен деец
Димитър Бисеров.jpg
Роден
1840 г.
Починал
1886 г. (46 г.)
Димитър Бисеров в Общомедия

Димитър Янакиев Бисеров Радицев, известен като Окуйли или Окулията, е български възрожденски просветен деец и книжовник.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учебна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Бисеров е роден в град Дупница в 1840 година. В една своя творба Бисеров пише, че дядо му се е казвал Радоица и в града се е преселил от село Сопово. Учи в местното училище при даскал Христо Димитров Тодоров, при когото изучава наустница, смятане, черковно писане. Учи и в килийното училище на Рилския манастир, където овладява новобългарското образование от видния книжовник Неофит Рилски.[4] Изучава гръцки, турски и руски.[1]

Ръкописът на Димитър Бисеров „Добавка на славянската граматика“ от 1856 г.

До 1860 година Бисеров преподава в родния си град[1] български език, свещено писание, българска история, граматика, география и търговско стоководство. Освен това Бисеров е един от добрите певци в църквата.[4] През 1856 година пише ръкописа „Добавка на славянската граматика“, която се съхранява в читалищната библиотека в Дупница.[4] Участва в основаването на градскотото читалище „Зора“ през 1858 година[1] - четвъртото читалище в българските земи,[4] както и в културния живот на Дупница.[1] В Дупница от турските първенци получава прозвището Окомуш адам - умен, начетен човек, което се превръща в Околията. Бисеров заедно с Димитър Чуков и Никола Чомаков слагат началото на класното училище в Дупница през 1856/1857 година. В него се учи преди и след обяд, учениците се разделят на класове. Преподава се по взаимоучителната метода - избират се надзорници, които помагат на учителите.[4] В учебния процес Бисеров въвежда изучаването на нови учебни предмети, като естествена история, граматика, география и търговско стоководство. Той притежава висока за времето си култура. В училищната си дейност умело използва народното творчество.[1] Води борба с неизвинените отсъствия и турцизмите в езика, като кара учениците да ги заменят с думи с български корени.[4]

Бисеров е с изключително будно национално съзнание и гражданско поведение и често е преследван е от гъркоманите. Анонимна дописка до „Цариградски вестник“ от 1859 година известява, че в Дупница „ставало голямо смущение между чорбаджиите, щото и училището затворено останало. Господин Димитрий Янакиев... принуждава да се остави Дупница“. Подобна дописка помества и вестник „България“:„Секога нашите училища, нашите граждански работи намират големи препятствия от страна на гръцките владици... Днес в Дупница училището страда исто от великанът на гръцкия владика Матей, х. Христо Рилче“. Дописка в „България“ от 25 май 1860 година по случай завършване на учебната година и тържественото честване на 24 май дава висока оценка на учители и ученици.[4]

Бисеров обаче е принуден да напусне Дупница, вероятно в 1859/1860 година.[4] През есента на 1860 година е учител в Берово.[4] Преподава в Рибница, Пехчево, Малешево (1860 - 1863), като навсякъде преподава по взаимоучителната метода.[4] От 1863 до 1868 година преподава в Горна Джумая. През 1866 година е сред основателите на читалище „Съгласие“ в Горна Джумая.[1] По това време Бисеров изоставя църковно-славянските книги като учебни предмети, а въвел граматика, търговско сметководство, естествена история, география.[4] В периода около 1868 - 1870 година Бисеров се връща в Дупница. По време на отсъствието му от града дейността на читалище „Зора“ замира, но след завръщането му дейността му се възстановява. Едновременно с читалищната дейност Бисеров поема и ръководството на взаимното училище. В Дупница обаче Бисеров влиза в конфликт с другия учител Димитър Чуков за това кой да пее от дясната страна в храма „Покров Богородичен“. Чуков, макар и школуван църковен певец, е принуден от каймакамина да отстъпи и обиден напуска града.[4]

Бисеров се занивама и с революционна дейност - публикува статия в сръбски вестник „Застава“ против османските власти. Преследван е и затворен, като е освободен е след застъпничеството на видни дупнишки граждани. Преследван е и за водена кореспонденция с Русия, като за него се застъпват х. Рашид и българофилът Бекир ефенди – членове на беледието.[4]

След Руско-турската война от 1877 – 1878 година е чиновник в Дупница и Кюстендил.[5]

Умира в 1886 година в Дупница от туберкулоза. На смъртното си ложе прави завещание, с което дарява на читалище „Зора“ всичките си пари и имоти, както и огромната си библиотека. Наследниците му обаче оспорват и развалят завещанието.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Участвиците в Самоковския епархиален учителски събор от 1874 г. Димитър Бисеров, седнал най-вдясно с броеница в ръката. Васил Расолков (1), Димитър Чуков (6), Христо Грънчаров (11), Захари Бобошевски (12), Арсени Костенцев (16)

Бисеров поддържа връзки с Неофит Рилски, Петко Славейков, Никола Генович, Васил Левски. През 1868 година заедно с Арсени Костенцев и Христо Алексиев посещава Стефан Веркович в Сяр.[5][6] Той води активна кореспонденция с Веркович и събира за него стари монети, фолклорни и географски материали.[5]

Бисеров е продуктивен сътрудник на българския периодичен печат. Дългогодишен настоятел е на списанията „Читалище“ и „Български книжици“. В „Български книжици“ книжка 10 от 1859 година публикува творбата си „Повест добраго драмина“, която е с философско съдържание. Бисеров твърди, че за просветения човек е щастие да мисли и да нарушава спокойствието си и съответно браминът, който търси спокойствие, не може да бъде щастлив. През 1860 година бисеров отпечатва общо пет произведения в „Български книжици“. В книжка 4 излиза „Съдбата едного добраго учителя“, в която Бисеров заклеймява невежеството и злодейството на един градоначалник и свещеник, поради които след побой умира учителят Боголюб. „Песен пред смъртта едного старого индианина“ в същата книжка пък е протест срещу испанските поробители. „Светулката“ в книжка 3 заклеймява алчността. В книжка 24 излиза дълъг очерк „Испанска инквизиция“. В статията „За съгласуване, възпитание и развитие на душевните способности“ в книжка 3 Биселов излага педагогическите си възгледи - поддържа постепенността във възпитанието и правилното определяне на това какво да се учи.[4] Сътрудничи също на „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество и списание „Училище“. Публикува материали във вестниците „Македония“, „Право“, „България“, „Турция“ и други.[7][5] В брой 3 на„Турция“ от 1869 година Бисеров публикува „Дупница, кратко историческо, географско и статистическо описание“ - първият по рода си труд върху историята и историческата география на града. Ръкописните записки на Бисеров са използвани от Йордан Иванов за труда му „Северна Македония“.[4]

Съставя ръкописните учебници „Разговорник“, „Писмовник“ и „Граматика българска“, които използва в преподаването.[5] Във вестник „Светлина“, издаван в Дупница, брой 49 от 1940 година Меджидиев пише, че е попаднал на три ръкописа от Бисеров. Първият е „Евангелие на природата“ от около 1872 г., вторият – „Сметаница за лихвени сметки“, писан около същата година и третият - „Злато и име“ – роман от шведската писателка Шварц, превод от руски, правен след Освобождението.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Меджидиевъ, Асенъ Хр. Дупница и бележити дупничани презъ епохата на Възраждането. София, Издание на Дупнишкото читалище „Напредъкъ“, 1940. с. 198 – 200.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 88.
  2. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.297 – 298.
  3. Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, стр. 161 – 162.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Димитър Бисеров – Околията - духовният апостол на Дупница и Северна Македония. // Камертон, 31 октомври 2018. Посетен на 21 март 2019.
  5. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
  6. Костенцев, Арсени. Спомени. София, 1984.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.68.
     Портал „Македония“         Портал „Македония