Христо Тодоров (учител)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тодоров.
| Христо Тодоров | |
|---|---|
| български просветен деец | |
 |
|
| Роден |
около 1814 г.
|
| Починал |
19 октомври 1888 г.
|
|
|
|
| Етнос | българи |
Христо Димитров (Димитриевич) Тодоров е български просветен деец от Възраждането.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Тодоров е роден около 1814 година в град Дупница, тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков и Дупница, а от 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 – 1841 година е учител в Горна Джумая, после между 1841 – 1850 година в Дупница и в Самоков от 1851 година. През 1854 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомъченика Георгиа новаго“. Участва в църковно-националните борби, подпомага дейността на Неофит Рилски, а през 1871 година е делегат на Първия църковно-народен събор на Българската екзархия. През 1872 година е избран за член на Дупнишката община. Умира през 1888 година.
Сестра му Анастасия (Ната) Тодорова е килийна учителка в Дупница между 1850 – 1860 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 655–656.
Портал „