Христо Алексиев
| Христо Алексиев | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Христо Алексиев, известен още и като Икономов, е български възрожденски просветен деец от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Горна Джумая, тогава в Османската империя. Учи в протестантско училище, след което преподава в първото българско училище в Радовиш. През 1868 година заедно с Арсени Костенцев и Димитър Бисеров посещава Стефан Веркович в Сяр,[1] с който води лична кореспонденция. Подгонен от гръцкия владика, напуска Радовиш и преподава в село Ватоша, Тиквешко (1868-1869). По-късно отново учителства в Радовиш, където се оженва за дъщерята на свещеноиконома.[2] През 1871 година участва в Учителския събор в Прилеп. На 20 май 1878 година от името на Радовишката българска община Христо Алексиев подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[3]
След 1879 година се преселва в новосъздаденото Княжество България. Започва чиновническа работа в София, където по-късно умира.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, 1984.
- ↑ Поради този факт, Христо Алексиев се подписва и Икономов.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Наука и изкуство, 1970. с. 654 - 659.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 32.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.332, 526.
