Христо Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Алексиев
български просветен деец
Роден
Починал

Христо Алексиев, известен още и като Икономов, е български възрожденски просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Горна Джумая, тогава в Османската империя. Учи в протестантско училище, след което преподава в първото българско училище в Радовиш. През 1868 година заедно с Арсени Костенцев и Димитър Бисеров посещава Стефан Веркович в Сяр,[1] с който води лична кореспонденция. Подгонен от гръцкия владика, напуска Радовиш и преподава във село Ватоша, Тиквешко (1868-1869). По-късно отново учителства в Радовиш, където се оженва за дъщерята на свещеноиконома.[2] През 1871 година участва в Учителския събор в Прилеп. На 20 май 1878 година от името на Радовишката българска община Христо Алексиев подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[3]

След 1879 година се преселва в новосъздаденото Княжество България. Започва чиновническа работа в София, където по-късно умира.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костенцев, Арсени. Спомени. София, 1984.
  2. Поради този факт, Христо Алексиев се подписва и Икономов.
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Наука и изкуство, 1970. с. 654 - 659.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 32.
  5. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.332, 526.
     Портал „Македония“         Портал „Македония