Крушевска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крушевска българска община
Печати на българската църква, училище и църковна община
Печати на българската църква, училище и църковна община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1868 г., Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Крушево
Официални езици български

Крушевската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в град Крушево. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Българското училище в Крушево, 1910 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

През 60-те години на XIX век в града започва борбата на българите за самостоятелна църква и образование на български.[1]. През 1863 година управителят на гръцките училища Иван Шумков открива първото българско училище, в което учител е Коле Ролев. Същата година в градската църква на българите е позволено да се водят литургии на църковнославянски. През 1868 година се открива българската църква „Успение на Пресвета Богородица“ и същевременно е създадена Крушевската българска община. Училището е официално признато от турските власти и през учебната 1868/1869 година в него двама учители преподават на 50 ученици[2]. През 1869 година става формално разделение на патриаршисти и българи екзархисти, а през 1872 година Крушевско минава под ведомството на екзархийския митрополит в Охрид заедно с архимандрит Софроний, който 40 години служи в града. Но църквите остават в ръцете на власите гъркомани и българите са принудени да построят параклис.[3] Начело на общината в 1884 година е поп Кръстю. Впоследствие се открива и българско девическо училище[4], което функционира наред с гръцките училища[5]

Български учители в Крушево през 1916/1917 година

През 1893/1894 година българското училище има един клас, с петима учители и 153 ученици. През 1902/1903 година в Крушево има трикласно смесено училище и две основни училища, общо с девет учители и 484 ученици. В селата Горно Дивяци и Пуста река има по основно училище, с по един учител и общо 40 ученици. Към 1911/1912 година в областта към вече съществуващите училища са отворени такива в Долно Дивяци, Арильово, Селце, Острилци и Зашле. В града общо са записани 156 ученици, а в селата 147 ученици. Директор на училищата е Як. Деребанов от Струга. Екзархията изплаща 37720 гроша за градските училища и 4250 гроша за заплати[2].

След Младотурската революция в 1909 година българските жителите на Крушево изпращат телеграма до Отоманския парламент, с която искат отварянето на черквата „Свети Петър и Света Троица“:

Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена… с помощта на подведомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пак от българите и на името на българския епископ… от 15 години насам стои затворена и е на срутване… Ето защо умоляваме най-горещо от името на всичкото българско население за отварянето на черквата и предаването ѝ в наши ръце като законни собственици. Митрополийски наместник в Крушово: свещ. Лев, членове: свещ. Богдан Никола Йосифов, Гл. Димитров, Ставре Секулов, Мито Кръстов.[6]

Общината е закрита между 1912–1913 година от новите сръбски власти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1917, с. 333, Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането, София 1982, с. 115
  2. а б Илюстрация Илинден, бр.102, стр.10-13
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
  4. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913, София 1982, с. 73
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 614.
  6. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 527 — 528.
     Портал „Македония“         Портал „Македония