Ахил Минджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахил Минджов
български просветен деец

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия

Ахил (Ахиле) Николов Минджов е български просветен и обществен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов от Битоля, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов от Дъмбени, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Зландов от Постово, Битолско

Роден е на 9 август 1868 година в град Охрид, в семейството на Никола Ив. Минджов и Сирма Баласчева.[1] Завършва с третия випуск на българската мъжка гимназия в Солун в 1888 година.[2] Преподава една година в Одрин,[1] а след това в Българското IV-класно училище в Битоля между 1889 - 1893 година. След това учителства в Сяр, Крива паланка и Кавадарци, училищен инспектор е в Битолска и Охридска околия.[3]

В 1898 година се присъединява към ВМОРО, като става деен член на организацията и пропагандира революционното дело. Преследван е от османските власти, често е затварян и интерниран в родния си град.[3]

Преподава в Енидже Вардар, Дойран, Лерин, Крушево, а след това отново училищен инспектор в Костурска, Одринска и Леринската епархия, където го заварва Междусъюзническата война. Изгонен е от новите гръцки власти, а след това е затворен в Битолския затвор от сръбските власти.[3] Отказва да подпише декларация, че е сърбин, и след три месечен зтвор, през август 1913 година заедно с 80 български учители е екстерниран е в България и преподава четири години в Дупница.[3][4][5] След това 14 години е директор на прогимназията в Горна Джумая.[3]

Пенсионира се и заживява в София, където умира на 23 октомври 1938 година. На опелото му речи произнасят свещеник Лев Адамов от Горенци и Сребрен Поппетров.[3]

Учители в Крушевското българско училище през учебната 1907/ 1908 г. Учители I-ви ред от ляво на дясно: Спасия Попнаумова, Флора Иванова, Ахил Минджов, директор на училището, Никола Лешника, Илия Василев (убит във Войданските събития), Георги Попбогданов (самоубил се), Матей (Мателянце)

Ученикът му Симеон Радев пише за него:

Ахил Минджов ни преподаваше естествена история, физика и химия. Уроците му много ни увличаха. Той беше хубав човек, елегантно облечен. Неговите бели жилетки, пъстрите му вратовръзки ни правеха особено впечатление. Макар да бе много въздържан и да се носеше малко отвисоко, ние го обичахме. Не съм чувал да е бил замесен в революционното движение, но като толкова други и той след Илинденското въстание дойде в България и учителствува между другото в Дупница. Научих се преди двадесет години, че лежал болен в Александровската болница. Казах на един другар от Битоля, че ще отида да го видя. „Недей – ми отговори той. – Не обича посетители. Не желае да го видят познатите му легнал в леглото, изменен от болестта и в болнични дрехи.“ Минджов почина скоро след това от рак.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Х., К. Ахилъ Минджовъ. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 3.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. а б в г д е ж з Х., К. Ахилъ Минджовъ. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
  4. Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915 година), книгоиздателство "Ал.Паскалев и С-ие", София, 1918.
  5. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
  6. Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 194-195.
     Портал „Македония“         Портал „Македония