Владимир Робев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Робев
български дипломат
Роден
1879 г.
Починал
1971 г. (92 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет
Владимир Робев в Общомедия

Владимир Николов Робев е български просветен деец и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Робев е роден в 1879 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на видния възрожденец Никола Робев. Учи в битолската прогимназия. Изпратен е заедно със Симеон Радев като способни ученици в Отоманския императорски лицей в Цариград Мектеб-и-Султание. В 1895 година на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Радев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев.[1] В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Робев, членуват Никола Милев, Симеон Радев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.[2]

След като завършва лицея в Цариград, Робев заедно с Радев заминава да учи право в Женевския университет. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. По-късно помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline).[3][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение като детектив в 1-ва рота на 11-та Серска дружина. Награден е с орден „Св. Александър“ VI степен.[5]

По-късно минава на дипломатическа служба. В 1914 година е управляващ българската легация в Берлин.[6] Представител на България е в Смесената българо-гръцка комисия за бежанците.[7] Управляващ Българската легация в Полша (1925 – 1926) и пълномощен министър на България в Полша (1926 – 1933).[8] След това е пълномощен министър в Румъния.[9]

Почива в София в 1971 година.[10]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
Мария Радева
(1858 - ?)
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? — около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Неизвестна
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
Антон Робев
(1875 - 1947)
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 251.
  2. ↑ Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 253.
  3. ↑ Литературна мисъл, 2 – 4, БАН, 1991, стр. 102, 104.
  4. ↑ Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев: живот и дело: Сборник, Том 2, Анико, 2007, стр. 687.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596.
  6. ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1995, стр. 24.
  7. ↑ Димитров, Георги Великов. Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отоношения: 1919 – 1939 г., Издателство „Климент Охридски“, София, 1982, стр. 253.
  8. ↑ Българо-полски отношения, 1918 – 1944: документи и материали, том 1, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 162.
  9. ↑ Българите в Румъния. ХVII-ХХ в: Документи и материали, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1994, стр. 301.
  10. ↑ Парцел 90 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Робев&oldid=12014752“.