Владимир Робев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Робев
български учител и дипломат
Портретна снимка на Владимир Робев като посланик на България в Полша
Портретна снимка на Владимир Робев като посланик на България в Полша

Роден
Починал
1971 г. (92 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Женевски университет

Владимир Николов Робев е български просветен деец и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Робев е роден в 1879 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на видния възрожденец Никола Робев. Учи в битолската прогимназия. Изпратен е заедно със Симеон Радев като способни ученици в Отоманския императорски лицей в Цариград Мектеб-и-Султание. В 1895 година на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Радев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев.[1] В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Робев, членуват Никола Милев, Симеон Радев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.[2]

След като завършва лицея в Цариград, Робев заедно с Радев заминава да учи право в Женевския университет. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. По-късно помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline).[3][4]

По-късно минава на дипломатическа служба. В 1914 година е управляващ българската легация в Берлин.[5] Представител на България е в Смесената българо-гръцка комисия за бежанците.[6] Управлавящ Българската легация в Полша (1925 – 1926) и пълномощен министър на България в Полша (1926 – 1933).[7] След това е пълномощен министър в Румъния.[8]

Почива в София в 1971 година.[9]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов от Битоля, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов от Дъмбени, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Зландов от Постово, Битолско
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
 
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 251.
  2. Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 253.
  3. Литературна мисъл, 2 – 4, БАН, 1991, стр. 102, 104.
  4. Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев: живот и дело: Сборник, Том 2, Анико, 2007, стр. 687.
  5. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1995, стр. 24.
  6. Димитров, Георги Великов. Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отоношения: 1919 – 1939 г., Издателство „Климент Охридски“, София, 1982, стр. 253.
  7. Българо-полски отношения, 1918 – 1944: документи и материали, том 1, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 162.
  8. Българите в Румъния.ХVII-ХХ в: Документи и материали, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1994, стр. 301.
  9. Парцел 90. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония