Никола Ванчев

Никола Ванчев
	Никола Ванчев
български дипломат
Роден	22 юни 1892 г. Горно Броди, Османска империя
Починал	1972 г. (79 г.)
Учил в	Софийски университет
Награди	Военен орден „За храброст“

Никола Петров Ванчев е български дипломат и филолог.

Биография

Роден е в 1892 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Завършва Султанския лицей в Галатасарай в Цариград.^[1] Учи в юридическото училище Хукук мектеби в Солун.^[2]

През 1913 година, до Междусъюзническата война е служител в Българската земеделска банка в Сяр. Участва в Първата световна война като поручик от 39 пехотен полк. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.^[3] Завършва право в Софийския университет.^[1]

От 1 юли 1920 до 1949 година работи в Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). През 1921-1927 година е служител в българските легации в Прага, Варшава и Цариград, като от май 1925 година е управляващ легацията във Варшава. От края на 1927 година е служител в легацията в Рим, от април 1931 е консул в Одрин, а от 1933 година - консул в Цариград.^[4] По-късно, до септември 1942 година работи като легационен съветник в Анкара.^[5]

Като съветник в Консулско-стопанската дирекция на МВРИ през 1943 година заедно с трима свои колеги Ванчев съдейства за издаването на транзитни визи за евреи, преминаващи през България за Палестина, с което спомага за спасяването на над 1000 души.^[6]

От 1947 до 1948 година е пълномощен министър в Унгария, а в 1954 година е генерален консул в Цариград.^[7]

Никола Ванчев е един от съставителите на издадения в 1952 година „Турско-български речник“, заедно с Гълъб Гълъбов, Генчо Класов, Трайко Попов и Васил Шанов.

Умира в 1972 година.^[7]

Бележки

↑ ^а ^б Китипова-Попова, Людмила. В Сяр и Сярското поле – от падането на Одрин до началото на Втората балканска война (по спомени на Петко Китипов), Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 130-131
↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 62-63
↑ ЦДА, фонд 176К, опис 18, а.е. 1244, л. 3
↑ ЦДА, фонд 176К, опис 18, а.е. 1244, л. 190
↑ ЦДА, фонд 1870К, опис 1, а.е. 17, л. 1-15 - Бераха, Исак. Приносът на четирима висши служители на Българското министерство на външните работи за спасяването на чужди евреи през 1941–1944
↑ ^а ^б Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588. с. 665.

?	→	управляващ легацията във Варшава (май 1925 – 17 септември 1925)	→	Владимир Робев (пълномощен министър)
Георги Драндаров	→	консул в Одрин (април 1931 – 1933)	→	Димитър Пенков
Георги Баламезов	→	консул в Истанбул (1934 – 1935)	→	Стефан Бисеров
…	→	посланик в Бударпеща (1947 – 1948)	→	?
?	→	генерален консул в Истанбул (1954 – ?)	→	?

[Китипова-Попова-1] а ^б Китипова-Попова, Людмила. В Сяр и Сярското поле – от падането на Одрин до началото на Втората балканска война (по спомени на Петко Китипов), Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 130-131

[:267-2] Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.

[3] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 62-63

[4] ЦДА, фонд 176К, опис 18, а.е. 1244, л. 3

[5] ЦДА, фонд 176К, опис 18, а.е. 1244, л. 190

[6] ЦДА, фонд 1870К, опис 1, а.е. 17, л. 1-15 - Бераха, Исак. Приносът на четирима висши служители на Българското министерство на външните работи за спасяването на чужди евреи през 1941–1944

[Матеева-7] а ^б Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588. с. 665.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]