Бошнак хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бошнак хан
Βοσνάκ Χάνι
Map of Thessaloniki 2.png
40.6376° с. ш. 22.937° и. д.
Местоположение в Солун
Местоположение Солун, Гърция
Съвременно състояние изоставен

Бошнак хан (на гръцки: Βοσνάκ Χάνι) е бивш хан, гостилница от османско време във Франкомахала, Солун, днес в Гърция. В началото на XX век ханът е един от центровете на Солунския революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Бошнак хан е разположен в югозападната част между булевардите „Леондос Софос“ и „Франки“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Днес сградата на хана е позната като Карапанайотовото имение, което е изоставено. Ханът е с 34 стаи, 7 работилници, кафе на долния етаж, конюшни, ковачница, няколко магазина и голям двор. В един от магазините в 1881 година Софоклис Гарполас издава вестника „Фарос тис Македонияс“. В други помещения на хана се разполага бръснарят от Воден Куфидис и магазинерът Георгос Ваяндзас. Сградата е запечатана на снимки от епохата си като двуетажна тухлена сграда, с квадратна форма и вероятно вътрешен двор. Първоначалният собственик на Бошнак хан е Латиф ефенди, а от 1881 година собственик е Атанасиос Кондоянис, а след това - Саул Модиано. Част от хана пострадва при пожар на 24 януари 1882 година. От 1900 година собственик на хана е Васил Мончев. По това време ханът става център на ВМОРО, където революционери често отсядат като търговци от Неврокоп, Прилеп и Кукуш.[1] Солунските ханове на Мончев Бошнак хан и „Вардар“ стават средища на революционната организация, като Мончев е сред първите посветени дейци. Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

Главните свърталища на революционерите в Солун бяха „Бошнак хан“, чийто съдържател бе Васил Мончев, най-довереното лице на членовете на Централния комитет и техните помощници. Той бе лицето, което устройваше срещите в неговия хотел-хан на дошлите от провинциалните градове по-видни дейци с някои от членовете на Централния комитет.[2]

След солунските атентати в 1903 година и взривяването на Отоман банк в Солун от български революционери, османските сили нахлуват в Бошнак хан и избиват българите, които по това време се намират там. Бошнак хан съществува вероятно до големия пожар в Солун от 1917 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Το Βοσνάκ Χάνι. // documentslide.com. Посетен на 2017-03-12.
  2. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония