Пиргите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиргите
Πύργων
— квартал —
Османска картичка с изглед към махалата Пиргите от улица „Екзохи“ (днес „Василиса Олга“) в Солун с вилата Шато Мон Боньор
Османска картичка с изглед към махалата Пиргите от улица „Екзохи“ (днес „Василиса Олга“) в Солун с вилата Шато Мон Боньор
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Солун
Изглед към махалата Пиргите от улица „Екзохи“ (днес „Василиса Олга“) в Солун, 1904 г.

Пиргите или Депо (на гръцки: Πύργων) е южен квартал на град Солун, Гърция. Простира се от Бялата кула до Вила Алатини по протежение на булевард „Василиса Олга“. В квартала са разположени консулствата и между войните там живеят буржоазните семейства на индустриалци, тютюневи търговци и бизнесмени в Солун.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите имоти в този район са от 1885 година.[1] Истинското му развитие започва след 1889 година, когато са разрушени част от Солунските стени, които го отделят от града. Кварталът е наричан Campagnes от европейците, Hamide от османците и Пирги от българите и гърците. Новият квартал постепенно се превръща в красивата европейска част на града с нови и модерни резиденции, които да задоволяват нарастващата средна класа. В квартала живеят османски чиновници и военни, чужди консули, банкери, индустриалци, търговци и други. В 1892 година е пуснат конски трамвай, който свързва Пиргите с центъра на Солун. В 1906 година в квартала има 1182 къщи и 16 вили, 21 пекарни, 10 кафета, 152 магазина и 6 предприятия. Преди Балканските войни, кварталът вече е с големината на Стария град, но за разлика от него не е базиран на етнически или религиозен принцип.[2]

Във втората половина на XIX век българското население в Солун е съсредоточено в кварталите Вардар капия (Вардарска порта), в Пиргите и в махалата Свети Атанас.[3] По това време българите в Солун се борят за построяването на българско училище и новата църква „Свети Георги“ в махалата Пиргите.[4] Към 1904 година в Пиргите се намира едно от трите български основни училища (другите две са съответно във Вардар капия и Свети Атанас).[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μυρτσιωτη, Γιωτας. Θεσσαλονίκη, η συνοικία των „εξοχών“. // «Η Καθημερινή», 2008-04-26. Посетен на 2015-06-18.
  2. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 231.
  3. Василева, Маргарита, Юлиана Царева. Извори за българската етнография. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 57.
  4. Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония. // Илюстрация Илинден XIV (9 (139). ноември 1942. с. 6.
  5. Василева, Маргарита, Юлиана Царева. Извори за българската етнография. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 58.
     Портал „Македония“         Портал „Македония