Свети Йоан Златоуст (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Свети Йоан Златоуст“
Αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου
Map of Thessaloniki 2.png
40.6192° с. ш. 22.9611° и. д.
„Свети Йоан Златоуст“
Местоположение в Солун
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Тип на сградата кръстокуполна църква
Време на изграждане 1907 - след 1912 г.
Решение на Министерския съвет на България за отпускане на заем в размер на 100 000 златни лева от Българска народна банка на Министерството на външните работи и на изповеданията с цел закупуване на вакъфско място в Солун за изграждане на българска църква и гимназия, 30 март 1907 г. Страница 1
Решение на Министерския съвет на България за отпускане на заем в размер на 100 000 златни лева от Българска народна банка на Министерството на външните работи и на изповеданията с цел закупуване на вакъфско място в Солун за изграждане на българска църква и гимназия, 30 март 1907 г. Страница 2

„Свети Йоан Златоуст“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου) е църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция. Разположена е на улица „Пердикас“ № 55 в квартала Пиргите.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Българска църква[редактиране | редактиране на кода]

Солунската българска община издейства ферман още в 1896 година за строеж на представителна българска църква. В 1906 година започва кампанията за дарение на средства за построяване на храма.[2] Строежът на църквата е започнат в 1907 година от Солунската българска община[3] под името „Свети Георги“ за нуждите на българската колония в Пиргите.[2][4][5] Завършването и освещаването на храма е планирано за 1913 година.[6] Църквата е дело на майсторите дебрани братя Митровски.[7]

Гръцка църква[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в Солун влизат гръцки войски. В следната 1913 година всички имоти на Българската екзархия са отнети и „Свети Георги“ минава във владение на Солунската патриаршеска епархия. Митрополит Генадий Солунски препосвещава все още недовършената църквата на Свети Йоан Златоуст. Първоначално е параклис на съседната гръцка църква „Света Троица“ и с пари на тази енория е довършена. След Малоазийската катастрофа на Гърция в 1922 година и обмена на население между Гърция и Турция, в църквата са настанени гърци бежанци. На 20 септември 1953 година е осветена от митрополит Пантелеймон Солунски и става енорийски храм.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е кръстокуполен храм.[3] Има три параклиса - „Свети Дионисий Олимпийски“ в самия храм и „Света Олимпиада“ и „Свети Рафаил“ в сутерена, където също така работи културен център.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Άγιος Ιωάννης Χρυσόστομος. // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 2016-10-16.
  2. а б Българската общност. Църкви. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 2017-12-10.
  3. а б в г Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. с. 33.
  4. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора: Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 115.
  5. Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония. // Илюстрация Илинден XIV (9 (139). ноември 1942. с. 6.
  6. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха и люде. - В: Сборник Солун. Издание на възпитателитѣ и възпитаницитѣ отъ солунскитѣ български гимназии. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 75.
  7. Алексиев, Н. П. Освещаване, живот и разрушаване на солунската българска църква „Св. св. Кирил и Методий“. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора: Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 226.
     Портал „Македония“         Портал „Македония