Тодор Златков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Златков
български революционер

Роден
1876 г.
Починал
1919 г. (43 г.)

Тодор Златков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Златков е роден през 1876 година в битолското село Поешево, тогава в Османската империя. Семейството на Златков участва в църковните борби и отхвърлянето на Цариградската патриаршия и участва в издържането на българското училище. Златков учи в родното си село, а в края на 1892 или началото на 1893 година завършва четвърти клас в Битолската българска мъжка гимназия, след което учителства за една година в крушевското село Пуста река, а после четири години в съседното Горно Дивяци. Посветен е в 1895 година в революционното дело от Лука Джеров, учител в село Цер.

През 1897 година по нареждане на ВМОРО се прехвърля като учител в родното си село, където организира революционен комитет и канал за внос на оръжие. След Йосифовата афера, причинена от разкритията на предателя Йосиф от село Жабени, става нелегален и от 22 февруари 1902 година е четник при Георги Сугарев. През пролетта на 1903 година става самостоятелен войвода за Мало Мариово. През Илинденско-Преображенското въстание действа с четата на горския началник за мариовския район Никола Русински. Тогава негов четник е учителката Екатерина Динева.[1]

След потушаването на въстанието се крие в Битоля до амнистията вследствие на Мюрцщегските реформи. През 1904 година е назначен за учител в леринското село Неред, но властите скоро му забраняват да преподава и през пролетта на 1905 година отново излиза нелегален и става съветник в ревизорската чета на Георги Попхристов в Леринско и Костурско. Взима участие в сраженията с новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда при селата Прекопана (Перикопи), Неред, Оровник (Кариес) и Буковик (Оксия).

През декември 1906 година Тодор Златков е делегат на „Съвещателното събрание“.[2] През зимата на 1907 година се прехвърля в България, а след Младотурската революция от 1908 година се връща в Битоля където е начален учител. Арестуван е и е осъден на 15 години затвор по време на обезоръжителната акция на младотурците. През лятото на 1910 година е амнистиран и остава в Битоля. По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Милан Матов.[3][4] По-късно прогонен от новата сръбска власт се мести в България.

Участва в Първата световна война като войник в Пети полк на Единадесета дивизия. На фронта тежко заболява и умира в София през 1919 година.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Силянов, Христо, „Освободителнитѣ борби на Македония, II“, стр.486
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 270.
  4. Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 135.
  5. Илюстрация Илинден, година 14, книга 1, януари 1942, стр. 12 - 13.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 60.
     Портал „Македония“         Портал „Македония