Тодор Златков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Златков
български революционер

Роден
1876 г.
Починал
1919 г. (43 г.)

Тодор Златков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Златков е роден през 1876 година в битолското село Поешево, тогава в Османската империя. Семейството на Златков участва в църковните борби и отхвърлянето на Цариградската патриаршия и участва в издържането на българското училище. Златков учи в същото училище в родното си село. В 1893 година завършва четвърти клас в Битолската българска мъжка гимназия, след което, поради липса на пари не продължава, а учителства за една година в крушевското село Пуста река и следващите четири години в съседното Горно Дивяци. Посветен е в 1895 година в революционното дело от Лука Джеров, учител в съседното село Цер.[1]

През 1897 година по нареждане на ВМОРО се прехвърля за няколко години като учител в родното си село, където организира революционен комитет, както и склад за оръжие за Прилепско, Крушевско и Демирхисарско в къщата си и училището. След Йосифовата афера, причинена от разкритията на предателя Йосиф от село Жабени, става нелегален и от 22 февруари 1902 година е четник при Георги Сугарев. През пролетта на 1903 година става самостоятелен войвода за Мало Мариово. През Илинденско-Преображенското въстание действа с четата на горския началник за мариовския район Никола Русински.[1] Тогава негов четник е учителката Екатерина Динева.[2]

След потушаването на въстанието се крие в Битоля до амнистията вследствие на Мюрцщегските реформи.[1] През 1904 година е назначен за учител в леринското село Неред, но властите скоро му забраняват да преподава и през пролетта на 1905 година отново излиза нелегален и става съветник в ревизорската чета на Георги Попхристов в Леринско и Костурско. Взима участие в сраженията с новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда при селата Прекопана (Перикопи), Неред, Оровник (Кариес) и Буковик (Оксия).[3]

През декември 1906 година Тодор Златков е делегат на Съвещателното събрание.[4] През зимата на 1907 година се прехвърля в България, а след аамнистията след Младотурската революция в 1908 година се връща в Битоля където е начален учител. Арестуван е и е осъден на 15 години затвор по време на обезоръжителната акция на младотурците. През лятото на 1910 година при обиколката на султана в Македония е амнистиран и остава като учител в Битоля.[3]

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Милан Матов.[5][6] След Междусъюзническата война изтегля семейството си от попадналата в Сърбия Битоля и се установява с него в София.[3]

Участва в Първата световна война като войник в Пети полк на Единадесета дивизия. На фронта тежко заболява и е преместен в щаба на I армия в Битоля. След изтеглянето на окръжното управление от града е полицейски пристав в Кичево.[3]

Умира в София през 1919 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Арсовъ, Т. Ламбе Йоановъ Арнаудовъ. // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, януарий 1942. с. 12.
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. а б в г Арсовъ, Т. Ламбе Йоановъ Арнаудовъ. // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, януарий 1942. с. 13.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, томъ II. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 486.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 270.
  6. Матов, Милан. Най-комитата разказва... (живот за Македония). София, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“, 2002. ISBN 954910401. с. 135.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 60.
     Портал „Македония“         Портал „Македония