Горно Дивяци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Дивяци
Горно Дивјаци
— село —
Училището в Горно Дивяци, 1948 г.
Училището в Горно Дивяци, 1948 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 21.2° и. д.
Горно Дивяци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Бушева планина
Надм. височина 1341 m
Население 46 души (2002)
МПС код PP

Горно Дивяци (на македонска литературна норма: Горно Дивјаци) е село в община Крушево, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево. Част е от областта Горен Демир Хисар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горно Дивяци е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Горно Дивеци има 50 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горно Дивяци има 285 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дивяци има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[3] В училището в Горно Дивяци от учебната 1895/1896 година четири години преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[4]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[5] Бити са Иван Петров, Тасе Найдов, Стойко Найдов, Лазар Ангелов, Матей Кузманов, а Иван Дамянов, Георги Груев, Костадин Петров са затворени в Битоля.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Горно Дивяци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 46 жители, всички македонци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кръсте Карев, 12 февруари 1903 г., Кюстендил. Фото Димитър Попов, Ямбол
Родени в Горно Дивяци
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Карев, деец на ВМОРО, четник
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Секулев – Глухия, четник при Иван Алябака през 1903 година[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 172-173.
  4. Илюстрация Илинден, година 14, книга 1, януари 1942, стр. 12.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.28


     Портал „Македония“         Портал „Македония