Острилци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Острилци
Острилци
— село —
Традиционна къща в Острилци
Традиционна къща в Острилци
North Macedonia relief location map.jpg
41.3344° с. ш. 21.2372° и. д.
Острилци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Бушева планина
Надм. височина 1050 m
Население 32 души (2002)
Пощенски код 7550
МПС код PP
Острилци в Общомедия

Острилци (на македонска литературна норма: Острилци) е село в Община Крушево, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е типично планинско разположено в областта Долен Демир Хисар, в Бушева планина, южно от град Крушево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги

В XIX век Острилци е чисто българско село в Битолска кааза, Демирхисарска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Острилци е много красиво село с 30 гиздави къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Острилци има 300 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Острилци има 35 български къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острилци има 216 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички македонци.[5] Селото е напът да се обезлюди напълно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Острилци
  • Flag of Macedonia.svg Йозо Бошковски (1933 – 2008), писател и художник от Северна Македония
  • Flag of Macedonia.svg Петър Бошковски (1936 – 2006), поет, литературен критик, есеист, преводач от Северна Македония
Починали в Острилци

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  3. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18-19.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония