Долно Дивяци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Дивяци
Долно Дивјаци
— село —
Панорама на Долно Дивяци
Панорама на Долно Дивяци
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 21.2° и. д.
Долно Дивяци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Бушева планина
Надм. височина 1063 m
Население 59 души (2002)
Пощенски код 7550
МПС код PP
Долно Дивяци в Общомедия

Долно Дивяци (на македонска литературна норма: Долно Дивјаци) е село в Община Крушево, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево. Част е от областта Горен Демир Хисар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Дивяци е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Долно Дивеци има 25 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дивяци Долно има 230 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Дивяци има 264 българи екзархисти.[3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 59 жители, всички македонци.[6] Селото е на път да се обезлюди напълно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Дивяци
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Димитров (1880 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Таско Дживджановски – Йоаница, български революционер от ВМОРО[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48
     Портал „Македония“         Портал „Македония