Пуста река
Пуста река Пуста Река |
|
---|---|
— село — | |
![]() Изглед към Пуста река |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Крушево |
Надм. височина | 1119 m |
Население | 134 души (2002) |
Пощенски код | 7550 |
МПС код | PP |
Пуста река в Общомедия |
Пу̀ста рѐка (изписване до 1945 година: Пуста рѣка; на македонска литературна норма: Пуста Река) е село в община Крушево, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пуста река е разположено в областта Горен Демир Хисар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пуста река е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Пуста река има 15 християнски къщи, които се занимават със скотовъдство.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пуста Рѣка има 300 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пуста река има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[3] В училището в Пуста река в учебната 1894/1895 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[4]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани и изтезавани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[5][6]
Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители, всички македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пуста река
Богоя Кузманов – Мюлязимот, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака през 1903 година[8]
Златко Биляновски (1920 - 2009), югославски политик, народен герой на Югославия, началник на скопската УДБА
- Починали в Пуста река
Иван Талев Иванов (? - 1903), български революционер от ВМОРО от Секирани[9]
Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Лазар Белишки (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Илюстрация Илинден, година 14, книга 1, януари 1942, стр. 12.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
- ↑ Т., Л. Павелъ Талевъ Ивановъ. // Илюстрация Илиндень XII (4 (144). априлъ 1940. с. 14.
|