Арилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арилево
Арилево
— село —
Селото Арилево
Селото Арилево
North Macedonia relief location map.jpg
41.3964° с. ш. 21.1983° и. д.
Арилево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Бушева планина
Надм. височина 1148 m
Население 13 души (2002)
Пощенски код 7550
МПС код PP
Арилево в Общомедия

Арилево или Арилово (на македонска литературна норма: Арилево) е село в Община Крушево, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Арилево е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Арильово има 15 християнски къщи, които се занимават със скотовъдство.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арильово има 90 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арилово има 120 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война четирима души от Арилево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители, всички македонци.[5] Селото е на път да се обезлюди напълно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Арилево
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Стоянов (1883 – ?), чиновник, работещ в София, македоно-одрински опълченец в четата на Методи Стойчев[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Димов (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, убит на 18 юни 1913 година в Междусъюзническата война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Иванов (Стелян, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в сръбски плен от 23 юли 1913 до 6 февруари 1914 година[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.663.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.233.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.297.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.300.


     Портал „Македония“         Портал „Македония