Методи Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методи Стойчев
български революционер
Роден
Починал
Подпис Metodi Stoychev Signature (vectorized).svg
Методи Стойчев в Общомедия

Методи Стойчев, наречен Мандалото, Мойсо или Шилер[1], е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Крушевската чета на войводата Методи Стойчев. Войводата е първи вляво. До него прави Васил Клисарот, Насту Стоянов от Крушово, Кязим и Ташку Кукев. Първи отляво клекнал – Ставри Димитров, втори – неизвестен, трети вдясно – Алексиев. Легнал вляво Александър Иванов – Лацу, вдясно Христо Цацов.
Снимка на Методи Стойчев с личния му подпис след освобождението на Крушево, 1912 г.[2]

Стойчев е роден в 1880 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Работи като учител. Влиза във ВМОРО. В 1902 година става нелегален четник при Велко Марков.[3] В сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 година, в което загива войводата Марков, Стойчев е заловен и осъден на 15 години затвор. Лежи в Битоля. След излизането си от затвора е крушевски градски войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №39, коятов води няколко сражения в района на Кожух планина и пристига на 20 октомври в Крушевско. Мобилизира милицията от града и селата и атакува отстъпващите откъм Кичево османски войски. На 25 октомври българските чети влизат в Крушево и в града е установено временно българско управление. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Иван Джонев и Ставри Димитров събират оръжието от турските села и въоръжеват местното българско население.[5] По-късно Стойчев служи в Нестроевата рота на 10 прилепска дружина, а през Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота. Попада в сръбски плен, от който е освободен на 6 февруари 1914 година.[6]

Става член на Илинденската организация. По време на българското управление на Вардарска Македония (1941-1944) се намира в родното Крушево[9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.63, 68, 105
  2. ↑ Задна страна на картичката с надпис
  3. ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 158.
  5. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 - 22.
  6. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661 и 893.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, бр.128, стр.7
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Методи_Стойчев&oldid=9960965“.