Методи Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методи Стойчев
български революционер

Роден
Починал
Подпис Metodi Stoychev Signature (vectorized).svg
Методи Стойчев в Общомедия

Методи Стойчев, наречен Мандалото, Мойсо или Шилер[1], е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Крушевската чета на войводата Методи Стойчев. Войводата е първи вляво. До него прави Васил Клисарот, Насту Стоянов от Крушово, Кязим и Ташку Кукев. Първи отляво клекнал – Ставри Димитров, втори – неизвестен, трети вдясно – Алексиев. Легнал вляво Александър Иванов – Лацу, вдясно Христо Цацов.[2]
Снимка на Методи Стойчев с личния му подпис след освобождението на Крушево, 1912 г.[3]

Стойчев е роден в 1880 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Работи като учител. Влиза във ВМОРО. В 1902 година става нелегален четник при Велко Марков.[4] В сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 година, в което загива войводата Марков, Стойчев е заловен и осъден на 15 години затвор. Лежи в Битоля. След излизането си от затвора е крушевски градски войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №39, коятов води няколко сражения в района на Кожух планина и пристига на 20 октомври в Крушевско. Мобилизира милицията от града и селата и атакува отстъпващите откъм Кичево османски войски. На 25 октомври българските чети влизат в Крушево и в града е установено временно българско управление. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Иван Джонев и Ставри Димитров събират оръжието от турските села и въоръжеват местното българско население.[6] По-късно Стойчев служи в Нестроевата рота на 10 прилепска дружина, а през Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота. Попада в сръбски плен, от който е освободен на 6 февруари 1914 година.[7]

Става член на Илинденската организация. По време на българското управление на Вардарска Македония (1941-1944) се намира в родното Крушево.[11] Умира на 11 февруари 1946 година в София.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 63, 68, 105.
  2. ЦДА, фонд 771К, опис 1, а.е. 210, л. 1
  3. Задна страна на картичката с надпис
  4. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 - 22.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 661 и 893.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 305.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  11. Стойчевъ, Методи. 3 октомврий 1941 г. въ Крушево. // Илюстрация Илиндень 8 (128). Илинденска организация, Октомврий 1941. с. 7.
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 446.
     Портал „Македония“         Портал „Македония