Методи Стойчев
Методи Стойчев | |
---|---|
български революционер | |
|
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Подпис |
![]() |
Методи Стойчев в Общомедия |
Методи Стойчев, наречен Мандалото, Мойсо или Шилер[1], е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стойчев е роден в 1880 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Работи като учител. Влиза във ВМОРО. В 1902 година става нелегален четник при Велко Марков.[3] В сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 година, в което загива войводата Марков, Стойчев е заловен и осъден на 15 години затвор. Лежи в Битоля. След излизането си от затвора е крушевски градски войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №39, коятов води няколко сражения в района на Кожух планина и пристига на 20 октомври в Крушевско. Мобилизира милицията от града и селата и атакува отстъпващите откъм Кичево османски войски. На 25 октомври българските чети влизат в Крушево и в града е установено временно българско управление. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Иван Джонев и Ставри Димитров събират оръжието от турските села и въоръжеват местното българско население.[5] По-късно Стойчев служи в Нестроевата рота на 10 прилепска дружина, а през Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота. Попада в сръбски плен, от който е освободен на 6 февруари 1914 година.[6]
Чета № 39 на МОО с командир Методи Стойчев | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Велко Ангелов Японеца | 22 | Крушевско | Крушево[7] | ||
Лазар Алексиев | 28 | Дебърско | Осой[8] |
Става член на Илинденската организация. По време на българското управление на Вардарска Македония (1941-1944) се намира в родното Крушево[9].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.63, 68, 105
- ↑ Задна страна на картичката с надпис
- ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 158.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 - 22.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661 и 893.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.128, стр.7