Лазар Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Алексиев
български резбар
Лазар и Нестор Алексиеви, Крушево, 1903 г.
Лазар и Нестор Алексиеви, Крушево, 1903 г.

Роден
Починал
1963 г. (79 г.)
Лазар Алексиев в Общомедия
Олтарът на църквата „Света Параскева“ в София

Лазар Алексиев Мирчев е български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Алексиев е роден в малореканското село Осой около 1884 година.[2] Правнук е по майчина линия на Иван Филипов от големия гарски резбарски род Филипови, а по бащина е внук на Мирче Деспотов и син на Алекси Мирчев. Баща му се мести в новоосвободена България и се установява в София. Лазар работи заедно с брат си Нестор Алексиев мебелна резба, тавани, иконостаси и други. От 1899 до 1902 година Нестор Алексиев работи с брат си Лазар в южномакедонския град Бер - иконостасите в манастирите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Анастасий“ над Бистрица и резби в „Свети Антоний“.[1] С брат си възстановява за 45 златни наполеона пострадалия от пожар иконостас на църквата „Свето Успение Богородично“ в Пазарджик, дело на Макрий Негриев.[1] Тяхно дело са иконостасите в „Успение Богородично“ в Новачене[1] и във „Възнесение Господне“ в битолското село Брусник (1903), унищожен през Първата световна война.[1] След Илинденското въстание в продължение на три години двамата братя работят нов иконостас, който да замени изгорелия на храма „Свети Йоан Кръстител“ в Крушево.[1] След тази работа двамата братя се разделят, като Лазар остава в Крушево до 1908 година.[1] В 1909 година пристига в България и се присъединява към тайфата на Петър Йосифов, с която работи върху иконостасите в „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово и във „Възкресение Христово“ в Челопечене.[1] На следната 1910 година работи при Иван Травницки върху иконостаса за храма „Света Параскева“ в София, за който изработва всички колони.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Лазар Алексиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Методи Стойчев.[3]

В 1914 година с брат си Нестор започват иконостаса на „Свети Николай Софийски“ в София по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като Нестор е главен изпълнител. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 г., като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.[1]

Умира в 1963 година в София.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Младен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспот Младенов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тримче Деспотов
 
 
Дуко Деспотов
 
 
 
Георги Деспотов
 
 
Мирче Деспотов
(1802 — 1883)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже Тримчев
 
 
 
Мане Тримчев
 
 
Коста Мирчев
 
 
 
 
 
Гаврил Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
Алекси Мирчев
(1835 — 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ламбе Костов
 
Трайче Костов
 
Израил Гаврилов
 
Мирче Гаврилов
 
Нестор Алексиев
(1878 — 1969)
 
 
 
Мафе Алексиев
 
 
 
Лазар Алексиев
(1884 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Миле Несторов
 
Борис Несторов
 
Михаил Несторов
 
Тодор Несторов
 
Александър Несторов
 
Михаил Лазаров
 
Александър Лазаров


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 255.
  2. В 1912 година, при постъпването си в Македоно-одринското опълчение е 28-годишен.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  4. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония