Успение Богородично (Пазарджик)
| „Успение Богородично“ | |
общ изглед | |
Местоположение в Пазарджик | |
| Вид на храма | православен храм |
|---|---|
| Страна | |
| Населено място | Пазарджик |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Архитектурен стил | български възрожденски |
| Архитект | Никола Томчев |
| Изграждане | 1836 г. |
| Реликви | иконостас (под егида на ЮНЕСКО) |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ е централната православна църква на град Пазарджик, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква. Това е най-голямата запазена възрожденска църква в страната.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в град Пазарджик в близост до моста на река Марица.
История и архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Богородица“ е построена през 1836 – 1837 година, представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.
Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от варено орехово дърво и резбован с високо художествена ажурна дърворезба от дебърски майстори в продължение на десет години. Иконостасът е под закрилата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори, начело с Макрий Негриев Фръчковски, чийто гроб е зад олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа и в храма има икони от Станислав Доспевски. В църквата има и икона, смятана за чудотворна.
Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата – Свети Дионисий – е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.
Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932 – 34 г.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Арнаудов, А. Катедралната църква „Успение Богородично“ в град Пазарджик: историографски преглед. Пазарджик, 2009
- Тулешков, Н. Архитектурна история на храма „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик. – Паметници, реставрация, музеи, 2007, кн. 3 – 4, с. 3 – 12, 31 – 33
- Генова, Е. Катедралният храм „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик: изграждане на църковния интериор. – Паметници, реставрация, музеи, 2007, кн. 3 – 4, с. 13 – 20, 34 – 35
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Църкви в Пазарджик
- Църкви в Пловдивската епархия
- 100 национални туристически обекта
- Произведения на Дебърската художествена школа
- Произведения на Самоковската художествена школа
- Произведения на Брациговската архитектурно-строителна школа
- Основани в Османската империя през 1836 година
- Храмове, посветени на Успение Богородично
