Успение Богородично (Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Dormition of the Theotokos Church - Pazardzhik.jpg
общ изглед
Местоположение в Пазарджик
Вид на храма православен храм
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пазарджик
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Пловдивска
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Архитектурен стил българки възрожденски
Архитект Никола Томчев
Време на изграждане 1836 г.
Реликви иконостас (под егида на ЮНЕСКО)
Съвременен статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ е централната православна църква на град Пазарджик, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква. Това е най-голямата запазена възрожденска църква в страната.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в град Пазарджик в близост до моста на река Марица.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Фронтон на църквата „Св.Богородица“

Църквата „Света Богородица“ е построена през 1836 – 1837 година, представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на Свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.

Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от варено орехово дърво и резбован с високо художествена ажурна дърворезба от дебърски майстори в продължение на десет години. Иконостасът е под закрилата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори, начело с Макрий Негриев Фръчковски, чийто гроб е зад олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа и в храма има икони от Станислав Доспевски. В църквата има и икона, смятана за чудотворна.

Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата – Свети Дионисий – е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932–34 г.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Арнаудов, А. Катедралната църква „Успение Богородично“ в град Пазарджик: историографски преглед. Пазарджик, 2009
  • Тулешков, Н. Архитектурна история на храма „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик. – Паметници, реставрация, музеи, 2007, кн. 3-4, с. 3-12, 31-33
  • Генова, Е. Катедралният храм „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик: изграждане на църковния интериор. – Паметници, реставрация, музеи, 2007, кн. 3-4, с. 13-20, 34-35

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония