Нестор Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нестор Алексиев
български резбар
Лазар и Нестор Алексиеви, Крушево, 1903 г.
Лазар и Нестор Алексиеви, Крушево, 1903 г.

Роден
Починал
17 юли 1969 г. (91 г.)

Нестор Алексиев Мирчев е български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в малореканското село Осой на 25 март 1878 година.[1] Правнук е по майчина линия на Иван Филипов от гарския резбарски род Филипови, а по бащина е внук на Мирче Деспотов и син на Алекси Мирчев. В 1883 година след смъртта на дядо му Мирче се преселва с баща си в София.[2] Учи във второ отделение в училище „Иван Денкоглу“, а трето и четвърто в „Йосиф Ковачев“.[2] Баща му го дава да учи резбарство при видния майстор Иван Филипов от осойския род Филипови.[1] Заедно с Филипови участва в изработването на иконостасите в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[1]

Първото му самостоятелно дело е владишкият трон в храма „Свети Илия“ в Княжево, в който баща му прави иконостаса.[1] Нестор работи заедно с брат си Лазар мебелна резба, тавани, иконостаси и други. Прави два аналоя за „Света Неделя“ в София и заедно с брат си Лазар иконостаса за „Успение Богородично“ в Новачене.[1] С брат си Лазар обновяват за 45 златни наполеона пострадалия от пожар иконостас на църквата „Свето Успение Богородично“ в Пазарджик, дело на Макрий Негриев.[1]

Четириезична фирма на Нестор Алексиев

От 1899 до 1902 година Нестор Алексиев работи с брат си Лазар в южномакедонския град Бер - иконостасите в манастирите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Анастасий“ над Бистрица и резби в „Свети Антоний“.[1] Тяхно дело е иконостасът в църквата в битолското село Брусник (1903), унищожен по време на Първата световна война.[1] След Илинденското въстание в продължение на три години двамата братя работят нов иконостас, който да замени изгорелия на храма „Свети Йоан Кръстител“ в Крушево.[1] След тази работа двамата братя се разделят.[1] Нестор се опитва да създаде столарска фабрика в Битоля.[1] От този период е и иконостасът в църквата „Света Богородица“ до Долно Дупени и Любойно.

Преследван от османските власти Нестор заминава за Франция, където работи в резбарско ателие и във фабрика за мебели стил барок и рококо. Има сведения за негова работа и в Белгия.

В 1913 година е в София и работи със своя тайфа, на която е главен копаничарски майстор. В 1914 година с брат си Лазар започват иконостаса на „Свети Николай Нови Софийски“ в София по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като Нестор е главен изпълнител. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 г., като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.[1]

В 1924 година се преселва в Скопие, Югославия и отваря резбарска работилница на днешната улица „Орце Николов“. В 1946 година изработва резбования саркофаг, с който от България са пренесени мощите на Гоце Делчев. Нестор Алексиев изработва общо 40 иконостаса, многобройни икони, скулптури, мебел и предмети за бита. Негово дело са плочите в манастира „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, мраморните елементи от църквата „Свети Александър Невски“ в София.

Иконостасът в „Свети Илия“ в Мирковци

За скопската църква „Св. св. Константин и Елена“ Нестор Алексиев изработва еднокрилния, равномерно разделен и облицован иконостас, висок няколко метра и широк около 10 метри. Днес дялове от този иконостас се намират в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Юрумлери и в „Свети Никола“ в Куманово.[3][1]

Нестор Алексиев преподава в училището за приложни изкуства в Скопие. Носител е на многобройни награди - в 1928 година на Първата стопанска изложба в Скопие Нестор и Лазар Алексиеви печелят медал за иконостаса, изработен между 1925 и 1928 година по поръчка на крал Александър за Караджорджевия мавзолей, който днес е в църквата „Свети Георги“ в Топола.[4] Участва и на Първата пролетна изложба на югославските художници в 1929 година, на втората изложба на Сдружението на художниците от Вардарска бановина в 1931 година, а в 1938 на Международната занаятчийска изложба в Берлин под името Нестор Алексиевич.[5][6]

След иконостаса на църквата в Топола, от 1930 до май 1952 година работи иконостаса на църквата „Свети Георги“ на Чукарица в Белград.[7][1]

Негово дело е иконостасът в „Свети Андрей“ при Матка, както и владишкият и царският трон в „Света Богородица“ в Скопие, унищожени през войната, царският трон в „Свети Димитър“ в Битоля, мраморните икони за иконостаса в „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, иконостасите за църквите в Делядровци, Гърделица, манастира Студеница, придворната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Любляна, манастира „Свети Илия“ край Мирковци в Скопска Църна гора, Ужица, Потега.[1] В 1935 година изработва липовия иконостас на струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий“.[8]

Участва в изложенията в Лиеж и Берлин.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Младен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспот Младенов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тримче Деспотов
 
 
Дуко Деспотов
 
 
 
Георги Деспотов
 
 
Мирче Деспотов
(1802 — 1883)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже Тримчев
 
 
 
Мане Тримчев
 
 
Коста Мирчев
 
 
 
 
 
Гаврил Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
Алекси Мирчев
(1835 — 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ламбе Костов
 
Трайче Костов
 
Израил Гаврилов
 
Мирче Гаврилов
 
Нестор Алексиев
(1878 — 1969)
 
 
 
Мафе Алексиев
 
 
 
Лазар Алексиев
(1884 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Миле Несторов
 
Борис Несторов
 
Михаил Несторов
 
Тодор Несторов
 
Александър Несторов
 
Михаил Лазаров
 
Александър Лазаров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 255.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 254.
  3. Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес ( 3-дел). // Посетен на 2015-04-13.
  4. 1934. година. // Храм Светог Ђорђа на Чукарици. Посетен на 2015-12-12.
  5. Богоева, Катерина. Златото во лицето на татко ми Нестор го преточив во книга. // Утрински Весник, 2006-10-16. Посетен на 2015-12-12.
  6. Чалоски, Томо. Македонскиот Микеланџело: Нестор Алексиев Мирчевски. // Глобус, 02.12.2008. Посетен на 25 февруари 2014 г.
  7. Иконостас. // Храм Светог Ђорђа на Чукарици. Посетен на 2015-12-12.
  8. Соборна црква “Свети Кирил и Методиј” – сите убавини и обележја на Струмица. // Strumica City. Посетен на 27 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония