Антон Торньов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Торньов
български архитект
Роден
Починал
13 юни 1942 г. (74 г.)
Националност Флаг на България България

Антон Младенов Торньо̀в е български архитект, сред пионерите на националноромантичното течение в българската следосвобожденска архитектура[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 май 1868 г. в Лом. През 1895 г. завършва архитектура в Щутгарт. От 1896 до 1900 г. сътрудничи на архитект Фридрих Грюнангер. През 1900 – 1905 г. работи в Русе и Силистра, а от 1915 до 1942 г. е архитект на частна практика. Умира на 13 юни 1942 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В своите проекти използва елементи и форми от българското архитектурно наследство. По негова инициатива се създава специално звено, което проучва местните архитектурни традиции и форми. То действа към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.[1] Автор е на проектите и ръководи строежите на църквите „Свети Николай Софийски“ и „Света Параскева“ в София, църквата „Св. Мина“ в Кюстендил, къщата на д-р Александър Радев[2] и редица жилищни сгради.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4432 – 4433.
  2. Мелнишка, Мариана. В часа на синята мъгла Спомени пред домовете на големи българи. // Капитал, 8 януари 2016. Посетен на 11 януари 2016.