Направо към съдържанието

Антон Торньов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Торньов
български архитект
Роден
Починал
13 юни 1942 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България

Антон Младенов Торньо̀в е български архитект, сред пионерите на националноромантичното течение в българската следосвобожденска архитектура[1].

Роден е на 7 май 1868 г. в Лом. През 1895 г. завършва архитектура в Щутгарт. От 1896 до 1900 г. сътрудничи на архитект Фридрих Грюнангер. През 1900 – 1905 г. работи в Русе и Силистра, а от 1915 до 1942 г. е архитект на частна практика. Умира на 13 юни 1942 г.[1]

В своите проекти използва елементи и форми от българското архитектурно наследство. По негова инициатива се създава специално звено, което проучва местните архитектурни традиции и форми. То действа към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.[1] Автор е на проектите и ръководи строежите на църквите „Свети Николай Софийски“ и „Света Параскева“ в София, църквата „Св. Мина“ в Кюстендил, къщата на д-р Александър Радев[2] и редица жилищни сгради.[1]

Антон Торньов е бил блестящ публицист и критик. Когато Софийският владика дошел да види завършената  церква,не скрил раздразнението си: «Кажете на арх.Торньов, че не е направил церква, а театр!»Творецът моментально реагирал:«Кажете на дядо владика,че за такъв актьор като него и този театър е малък!»[3]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4432 – 4433.
  2. Мелнишка, Мариана. В часа на синята мъгла Спомени пред домовете на големи българи // Капитал, 8 януари 2016. Посетен на 11 януари 2016.
  3. Банков, Явор. ШЕДЬОВЪРЪТ Черквата „св.Параскева“ в София // АРХИТЕКТУРА. ISSN 0324-1254 6-1989. 06/1989. с. 40-41.