Фридрих Грюнангер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Грюнангер
Friedrich Grünanger
австрийски архитект
Роден
Починал
Националност Флаг на Австрия Австрия
Архитектура
Стил еклектика, виенски барок, сецесион
Фридрих Грюнангер в Общомедия

Фридрих Грюнангер (на немски: Friedrich Grünanger) e австрийски архитект, живял и работил в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Община Кюстендил

Роден е на 25 януари 1856 година в Шесбург, днес Румъния. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877 – 1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.

От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.

Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911 – 1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България.

През 2012 година на Фридрих Грюнангер е наречена улица в софийския квартал Овча купел.

Умира на 14 декември 1929 година в Залцбург на 73-годишна възраст.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

По проекти на Фридрих Грюнангер са построени:

  • Разград – Мавзолей на руските воини (1879 – 1880), сградата на гимназията (1885 г.)
  • Русе – Окръжно управление в Русе, днес Регионален исторически музей (1879 – 1882 г.) – първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението
Метеорологичната станция в Русе
Исторически музей в Русе
  • Русе – първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България (1883 г.)
  • София – втора част от реконструкцията на Княжеския дворец Ф. Грюнангер проектира източното крило на двореца, 1893 – 94 г. (днес там се помещава Националният етнографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 m², 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк
  • София – двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева, (1899 г.)
  • Варна – Мъжката гимназия
  • София – къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, български дипломатически агент във Виена (1903 – днес резиденция на турския посланик)
  • София – Духовната академия – Богословски факултет на Софийския университет (1904 – 1908 г.) с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и др. и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти (1923 – 1925)
  • Кюстендил – Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889 – 1894)
  • Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата „Св. Ив. Рилски“ (1902 – 1914 г.) – първата му значима обществена поръчка
  • София – Синагогата (1904 – 1909)
  • София – Румънската православна църква „Св. Троица“ (1905 – 1908)
  • Централна минерална баня в София – идеен проект съвместно с арх. Петко Момчилов (1904 г.); сградата е изпълнена по проект и ръководство на арх. Петко Момчилов (1906 – 1915).
  • София – паркът на територията на Военната академия (1906 г.)
  • София – къщата на финансиста Димитър Яблански (1907, до 1993 г. посолство на Китайската народна република);
  • София – къщата на военния полк. Васил Петев (вер. 1903 – 8) на ул. „Кракра“ 26 (съборена 1939 – 1940);
  • София – Народно осигурително дружество „Балкан“, пл. „Александър I“ (1913);[1]
  • Бургас – къщата на търговеца Найден Марков (1903 – 1905); среща се и недоказана теория, че е проектирал и Синагогата в града (1906 – 1908 ?);
  • Залцбург, собствена къща – „Villa Hedwig“ (1909 – 1910).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зданието на Дружество „Балкан“ Блог Стара София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]