Никола Ганушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Ганушев
Роден
Починал
16 март 1958 г. (68 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Академия за изящни изкуства „Албертина“ в Торино
Учители проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели
Направление живопис

Проф. Никола Ганев Ганушев (Разград, 15 юни 1889София, 16 март или 19 февруари 1958) е български художник.

Завършва живопис при проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели през 1913 г. в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино в Италия. Там получава отличия и награди. Учител по рисуване в София от 1913 г. до 1920 г. Бил е военен художник по време на Първата световна война.

От 1921 г. до 1923 г. е професор по живопис в Художествената академия - София. От 1923 г. до 1928 г. твори във Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници. От 1932 г. до 1949 г. е отново професор в София. При него са учили много известни български живописци. След 1949 г. като „салонен художник“ е принуден да изписва черкви, но през 1954 г. е удостоен със званието „заслужил художник“.

Прочути са неговите по-ранни картини на тема „голо тяло“. Създава предимно майсторски изпълнени портрети (не винаги от натура), които се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската, Разградската, Плевенската и др. художествени галерии, във Военноморския музейВарна, частни колекции в България и чужбина.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Асен Василиев, Никола Ганушев, София, 1957
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, София, 1980, с. 171
  • Житейски щрихи. Сборник с материали от архива на Асен Василиев. изд. „Графика 19“, София, 2004