Акт (изобразително изкуство)
Тази статия е за термина от изобразителното изкуство. За други значения вижте акт.
Актът в изобразителното изкуство е живописна, графична, скулптурна или фотографска творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в композиция.
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на митологична тематика. В Западна Европа актът се появява сравнително късно, през 12 век; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като Джорджоне, Микеланджело Буонароти, Тициан, Тинторето, Петер Паул Рубенс, Рембранд ван Рейн, Пиер-Огюст Реноар, Гюстав Курбе, Амедео Модилиани.
Български творци, известни със своите актови творби, са Стефан Иванов, Гошка Дацов, Жеко Спиридонов, Никола Ганушев. Една от първите български художнички, рисували акт, е Елисавета Консулова-Вазова.
Сред най-често изобразяваните голи тела са тези на Аполон, Афродита, Ерос, трите грации, Адам и Ева.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Сандро Ботичели,
„Раждането на Венера“ (детайл)
Рубенс,
„Трите грации“ (детайл)
Гюстав Курбе,
„Къпеща се“
Амедео Модилиани,
„Голата“
Жан Огюст Доминик Енгър,
„Одалиска“
Тициан,
„Падението на хората“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Кенет Кларк, „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983
|
