Иван Джонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Джонев
български революционер

Роден
Починал
Иван Джонев в Общомедия

Иван (Ванчо) Костов Джонев (на румънски: Vanciu Gione) е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Джонев е роден на 2 август 1882 година в Крушево, тогава в Османската империя и по националност е влах. Завършва четвърто отделение в Цер, а след това в Крушевското класно училище. Там се присъединява към ВМОРО и участва в бойната десетка на Милан Динев. Власите Вангю Петреску и Николаки Балю решават да създадат про-румънски комитет в Крушево за борба със сърбите и гърците, като определят Иван Джонев за войвода, но след съвещание с дейци на ВМОРО се отказват от идеята си, за да не се влошат отношенията между българи и власи[1].

По време на Илинденско-Преображенското въстание Иван Джонев участва в защитата на Крушевската република, а след разгрома се укрива в Цер при чичо си. Зимата на 1903 се връща в Крушево и участва в противодействието на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, околийският комитет на ВМОРО му възлага изпълнението на смъртната присъда на гъркоманина Коте Чавка. Иван Джонев минава в нелегалност и участва в четите на Милан Гюрлуков, Ташко Арсов, Петър Юруков, Георги Ралев. Секретар е в четата на Блаже Кръстев, а след смъртта му в 1911 става войвода. След младотурската революция от юли 1908 година остава в нелегалност. Арестуван е и е затворен в Битолския затвор, но е освободен след намесата на крушевчани.

През 1911 година се жени за Анастасия Нешкова от Прилеп.

Атанас Шарков, Киро Ванчов Унков и Иван Джонев.

Иван Джонев като районен крушовски войвода участва в освобождаването на Крушево през Балканската война на 25 октомври 1912 година заедно с четите на Методи Стойчев и Ставри Димитров. В града е установено временно българско управление, продължило до 15 ноември, когато в Крушево влизат сръбски части. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Джонев и Димитров събират оръжието от турските села и въоръжават местното българско население.[2]

След това Джонев се присъединява към разузнавателните части на Македоно-одринското опълчение. Арестуван е, заедно със съпругата си, и е затворен в солунския затвор Беяз куле, откъдето по-късно е освободен след намеса на френския и румънския консули. Участва в Междусъюзническата война.

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Джонев се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. Четата му се сражава със сръбски потери при село Прилепец.[3] Джонев взима участие и в Първата световна война. Числи се като редник от партизанския отряд при Единадесета македонска дивизия. От щаба на дивизията му възлагат изпълнението на специални задачи с повишен риск. Същевременно участва в административното управление на Крушевска околия, а през 1917 – 1918 г. действа с четата си в района на Демирхисар, Охрид и Дебър,

След 1918 година се установява със семейството си в Горна Джумая, а от 1920 година участва в чети на ВМРО, навлизащи във Вардарска Македония, като завежда Крушовска околия. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.[4]

През 1931 година се преселва в София, от където е принуден да напусне след Деветнадесетомайския преврат. Оземлен е в Никопол, но през 1939 година се завръща в София. Арестуван е по подозрение за участие в атентат на железопътната линия София – Кюстендил и е инквизиран от полицията. През 1956 година се преселва в Плевен, където умира на 27 октомври 1967 година.[5] Читалище в Плевен носи неговото име.[6][7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дакова, Нели. Архив на крушевския войвода Иван Джонев (1882 – 1966). Сборник документи., Плевен, Регионален исторически музей, 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.192.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 – 22, 33.
  3. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146.
  4. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 813.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 130.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.
  7. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен
     Портал „Македония“         Портал „Македония