Осой (община Дебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Осой (Община Дебър))
Тази статия е за дебърското село. За кичевското вижте Осой (община Кичево).

Осой
Осој
— село —
41.5294° с. ш. 20.6444° и. д.
Осой
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебър
Географска областМала река
Надм. височина895 m
Население6 души (2002)
Пощенски код1250
Осой в Общомедия

Осой (на македонска литературна норма: Осој) е село в Северна Македония, в община Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово на Мала река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги

В османо-турски документи от втората половина на XV век Осой е отбелязано като напуснато от жителите си село.[1]

В XIX век Осой е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Осой (Ossoy) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 223 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осой има 600 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Осой е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 86 къщи.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осой има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция.[6]

В 1911 година вестник „Дебърски глас“ пише, че в селото пуска корени сръбската пропаганда и няколко къщи са станали сърбомански.[7] По този повод набедените Блаже, Мане и чичо им Теофил Георгиеви пишат писмо до вестника, в което казват, че „цяла Дебърия да стане сърбоманска, пак ние не ставаме“.[8] Според статистика на „Дебърски глас“ в 1911 година в Осой има 79 български екзархийски и 1 патриаршистка къща (от началото на 1911 г.).[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Осой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Осой като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[12]

Националност Всичко
македонци 6
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В Рилския манастир, в лявата страна от гроба на цар Борис III, се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

„На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония“
На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.

Забележителности на селото са църквата „Свети Георги“ и манастирчето „Свети Архангел Михаил“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век в Осой, подобно на околните мияшки селища, процъфтява резбарският занаят и се оформя специфичната Дебърска художествена школа. Най-известният осойски художествен род са Филипови с главни представители Васил Аврамов (1812 — 1903) и Филип Аврамов (1814 — 1900). Други видни представители на школата от Осой са резбарят Нестор Алексиев (1873 — 1969) и зографът Евстатий Попдимитров (1857 — 1915). Гешко Стаматоски (1876 — 1908) е български революционер, деец на ВМОРО.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 16 – 17
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 31, 12 февруари 1911, стр. 2.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 4.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  11. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. — София, 1929.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007