Филип Аврамов (резбар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип Аврамов.

Филип Аврамов
български резбар
Роден
1814 г.
Починал
1900 г. (86 г.)

Филип Аврамов Дичов е български строител и резбар, най-видният представител на голям резбарски род от Дебърската художествена школа, който получава неговото име - Филипови.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Аврамов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1814 година.[1] Син е на резбаря Аврам Дичов. Работи заедно с брат си Васил Аврамов и със синовете си. В 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп - негово най-изящно творение.[1][2]

Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия - Тетовско, Кичевско, Мелник, Солунско, Гостиварско, Серско. На двамата братя се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.[1] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочие в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.[1]

По-късно Филип се премества в България със синовете си.[3] Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[4] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик,[5][4] в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.[4]

Умира в 1900 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Дичов
(1780-те — XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Аврамов
(1812 — 1903)
 
 
 
 
 
Филип Аврамов
(1814 — 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Данаил Василев
 
Стефан Василев
(1840 — 1910)
 
Аврам Василев
(1846 — 1910)
 
Дичо Филипов
 
Иван Филипов
(1834 — 1919)
 
Йосиф Филипов
(1848 — 1913)
 
Атанас Филипов
(1852 — 1925)
 
Нестор Филипов
(1864 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Иванов
(1875 — 1940)
 
 
 
 
 
 
Евгений Атанасов
 
Андрей Атанасов
 
Димитър Несторов
 
Русе Несторов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Йосифов
(1883 — 1948)
 
Иван Йосифов
 
Гале Йосифов
 
Никола Йосифов
 
Тома Йосифов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Филипов
(1894 — 1948)
 
Методи Николов
(17 април 1896 — 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Николов
 
Йосиф Николов


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 247.
  2. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 259.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 28.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 248.
  5. Нейчев, Велин. Църквите в Балчик. // Balchik.com. Посетен на 2016-8-16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония