Направо към съдържанието

Филип Аврамов (резбар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип Аврамов.

Филип Аврамов
български резбар
Роден
1814 г.
Починал
1900 г. (86 г.)
Работил вБлаговещение Богородично (Прилеп)
Успение Богородично (Елбасан)
Успение Богородично
Свети Георги (Балчик)
Успение Богородично (Каварна)
Свети Харалампий (Шабла)
Семейство
БащаАврам Дичов (резбар)
Братя/сестриВасил Аврамов (резбар)

Филип Аврамов Дичов е български строител и резбар, най-видният представител на голям резбарски род от Дебърската художествена школа, който получава неговото име - Филипови.

Филип Аврамов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1814 година.[1] Син е на резбаря Аврам Дичов. Работи заедно с брат си Васил Аврамов и със синовете си. В 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп – негово най-изящно творение.[1][2]

Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – Тетовско, Кичевско, Мелник, Солунско, Гостиварско, Сярско. На двамата братя се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.[1] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочее в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.[1]

По-късно Филип се премества в България със синовете си.[3] Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[4] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик,[5][4] в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.[4]

Умира в 1900 година.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Дичов
(около 1780  XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Аврамов
(1812  1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Аврамов
(1814  1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Данаил Василев
 
Стефан Василев
(1840  1910)
 
Аврам Василев
(1846  1910)
 
Иван Филипов
(1834  1919)
 
 
 
Дичо Филипов
 
 
 
Йосиф Филипов
(1848  1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Филипов
(1852  1925)
 
 
 
 
 
Нестор Филипов
(1864  1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Иванов
(1875  1940)
 
Петър Йосифов
(1883  1948)
 
Иван Йосифов
 
Гале Йосифов
 
Никола Йосифов
 
Тома Йосифов
 
Евгений Атанасов
 
Андрей Атанасов
 
Димитър Несторов
 
Русе Несторов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Филипов
(1894  1948)
 
Методи Филипов
(17 април 1896  1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Николов
 
Йосиф Николов
  1. 1 2 3 4 5 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
  2. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 259. Посетен на 22 август 2015.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 28.
  4. 1 2 3 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
  5. Нейчев, Велин. Църквите в Балчик // Balchik.com. Посетен на 2016-8-16.