Направо към съдържанието

Саждево

Саждево
Саждево
— село —
Джамията в селото
Джамията в селото
41.4522° с. ш. 21.2722° и. д.
Саждево
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Географска областПелагония
Надм. височина633 m
Население393 души (2002)
Пощенски код7537
МПС кодPP
Саждево в Общомедия

Саждево или Саждово (на македонска литературна норма: Саждево) е село в Община Крушево, Северна Македония.

Селото е разположено в южното подножие на Бушева планина северно от град Крушево.

Афанасий Селишчев пише: „Саждово ясно показва, че в езика на някогашните жители на това невзрачно по име село се съдържа съчетанието жд вместо dj“. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е производно от сажди, стбългарското < праславянското *sadjā, сръбски сађа, словенски sáje, чешки saze, руски сажа. Сравними са българското местно име Саждовица, словенското Sajevec, чешкото Sázava. Според Йордан Заимов в основата на името можело да стои изчезнало съществително, първично прилагателно с -jь: *сажд.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Трескавецкия поменик в XVII – XVIII век като Саждевѡ.[1]

В XIX век Саждево е село в Прилепска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саждево има 130 жители арнаути мохамедани и 24 цигани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Саждово е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 21 къщи.[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Саждево има 65 турски къщи.[4]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Саждево като албанско-циганско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 393 жители, от които 184 албанци, 297 турци и 2 други.[6]

  1. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 март 2008