Бучин
| Бучин Бучин | |
| — село — | |
 ОУ „Кирил и Методий“ | |
  Бучин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | 738 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Бучин в Общомедия | |
Бучин (на македонска литературна норма: Бучин) е село в Община Крушево, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бучин е най-южното село в община Крушево, разположено е в долината на Черна река при излизането и от Демир Хисар и навлизането в Пелагония. Селото е на десния бряг на река Църна, разполага с добро землище, а местоположението му на ЖП линията и автомобилния път, свързващи Прилепското поле с областта Демир Хисар са допълнителен фактор за жизнеността на селото.
Традиционно селото се дели на 8 махали: Горна, Вунеска, Бонечка, Стрезоска, Кическа, Буивлик, Богоеска, Мало Бучин.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На 1,5 km южно от селото, на хълма Кале са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Бучин,[2] спомената в XIV век във византийски източници като Буцинин и в сръбски като Бучин.[3]
В XIX век Бучин е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Бучин (Boutchine) е посочено като село с 60 домакинства и 264 жители българи.[4] Църквата „Рождество Богородично“ е от края на XIX век.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бучинъ има 470 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бучин е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 71 къщи.[7]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бучинъ има 60 български къщи.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучин има 432 българи екзархисти и работи българско училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Бучин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Според преброяването от 1990 година има 926 жители. Според това от 2002 година – 738 жители, всички македонци.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бучин
Божил (Божин) Спирков (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина.[12] Загинал през Първата световна война.[13]- Васил Дамев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[14]
- Веле Николев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Даме Анчески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Диме Дамяноски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Диме Димшов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Димшо Гарески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Йордан Николев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Неделко Шпиртот, български революционер от ВМОРО, четник при Питу Гули[15][16]
- Никола Пърдев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Спирко Попоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Стойче Анчески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Стоян Богойоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Толе Хаджиоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
- Цветан (Целе) Георгиов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.21, бел. 20. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 21.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 193.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 194.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Антропогеографски проучавања. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 318.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 629.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
| |||||||||||
