Бучин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бучин
Бучин
— село —
Царските двери от църквата „Свети Димитър“ от втората половина на XVI век, прерисувани в 1855 г.
Царските двери от църквата „Свети Димитър“ от втората половина на XVI век, прерисувани в 1855 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2783° с. ш. 21.3147° и. д.
Бучин
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Пелагония
Надм. височина 1119 m
Население 738 души (2002)
Пощенски код 7550
МПС код PP
Бучин в Общомедия

Бучин (на македонска литературна норма: Бучин) е село в Община Крушево, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Старият Бучински мост на Църна

Бучин е най-южното село в община Крушево, разположено е в долината на Черна река при излизането и от Демир Хисар и навлизането в Пелагония. Селото е на десния бряг на река Църна, разполага с добро землище, а местоположението му на ЖП линията и автомобилния път, свързващи Прилепското поле с областта Демир Хисар са допълнителен фактор за жизнеността на селото.

Традиционно селото се дели на 8 махали: Горна, Вунеска, Бонечка, Стрезоска, Кическа, Буивлик, Богоеска, Мало Бучин.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На 1,5 km южно от селото, на хълма Кале са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Бучин,[2] спомената в XIV век във византийски източници като Буцинин и в сръбски като Бучин.[3]

В XIX век Бучин е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бучин (Boutchine) е посочено като село с 60 домакинства и 264 жители българи.[4] Църквата „Рождество Богородично“ е от края на XIX век.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бучинъ има 470 жители, всички българи християни.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучин има 432 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Бучин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 1990 година има 926 жители. Според това от 2002 година – 738 жители, всички македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бучин
  • Flag of Bulgaria.svg Недялко Шпиртот, български революционер от ВМОРО, четник при Питу Гули[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.21, бел. 20. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 21.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 193.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 194.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 76-77.
  5. Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Антропогеографски проучавања. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 318.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.70


     Портал „Македония“         Портал „Македония