Якреново
| Якреново Јакреново | |
| — село — | |
 Старата джамия в селото | |
  Якреново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 256 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| МПС код | PP |
| Якреново в Общомедия | |
Якреново (на македонска литературна норма: Јакреново; на албански: Jakrenova) е село в Община Крушево, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в североизточното подножие на Бушева планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Якреново е смесно българо-албанско село в Прилепска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Якреново има 130 жители, от които мнозинството от 100 души са албанци мохамедани, а българите са 30 всички от тях християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Якреново е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[2]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Якреново има 37 турски къщи.[3]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Якреново като българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 212 жители, от които:[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 100 |
| турци | 59 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 51 |
| други | 2 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 март 2008
| |||||||||||
