Илия Хаджитошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Хаджитошев
български революционер и учител
Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)
Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия

Илия Тошев или Хаджитошев е български революционер, един от основателите на революционното дело в Ахъчелебийско в края на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

Хаджитошев е роден в град Прилеп. В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В учебната 1897-1898 година Българската екзархия го назначава за главен учител в Ахъчелебийска каза и за директор на прогимназията в Устово, по препоръка на Българското тайно революционно братство в Солун. Хаджитошев основава първия революционен комитет в Устово, в който влизат свещеник Атанас Келпетков (Келювски), Дечо Стояновски, Тодор Мавродиев, Делчо Янев, Иван Самарджиев, Стою К. Хаджичонев, Иван Сулинаджиев, Пан. Пирянски, Иго Сулинаджиев, Кячю Кундураджията, Ангел Хаджихристев, Стайко Камбура, Манол Ружин, които по-късно стават ядро на комитета на ВМОРО.[2] Поддържа връзка със Солун чрез уреден канал през Долно Дерекьой, където връзки са свещеник Андон Дечев, Ив. Славов и Константин Шопов.

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов от Битоля, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов от Дъмбени, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Зландов от Постово, Битолско

В 1899 година Хаджитошев отказва да се присъедини към споразумението на Владимир Бочуков и Вълчо Сарафов да следват разпоредбите на Върховния комитет и е принуден да напусне околията.[3] От 1899 до 1900 година е учител в Лозенград и е член на околийския революционен комитет в града. През юни 1900 година при Керемидчиоглувата афера е арестуван, осъден на 15 години и заточен в Паяс кале. Амнистиран е през март 1907 година.[4]

Работи като учител в Долни Порой заедно с Мария Измирлиева и Георги Тилков от Дойранско.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 106 - 107.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 102 - 103.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 169.
  5. Попвасилева, Юлия. Спомени от бежански години. Варна, Георги Бакалов, 1988. с. 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония