Илия Хаджитошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Хаджитошев
български революционер
Prilep Exarchist school teachers 1892-1893 Iliya Hadzhitoshev Crop.jpg
Учител в Прилепското българско училище, 1892/1893 година
Роден
9 юни 1875 година
Починал
13 юни 1947 година (72 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Илия Хаджитошев в Общомедия

Илия Тошев или Хаджитошев (изписване до 1945 година: Илия хаджи Тошевъ) е български революционер, един от основателите на революционното дело в Ахъчелебийско в края на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)

Хаджитошев е роден на 9 юни 1875 година в град Прилеп. В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В учебната 1897-1898 година Българската екзархия го назначава за главен учител в Ахъчелебийска каза и за директор на прогимназията в Устово, по препоръка на Българското тайно революционно братство в Солун. Хаджитошев основава първия революционен комитет в Устово, в който влизат свещеник Атанас Келпетков (Келювски), Дечо Стояновски, Тодор Мавродиев, Делчо Янев, Иван Самарджиев, Стою К. Хаджичонев, Иван Сулинаджиев, Пан. Пирянски, Иго Сулинаджиев, Кячю Кундураджията, Ангел Хаджихристев, Стайко Камбура, Манол Ружин, които по-късно стават ядро на комитета на ВМОРО.[2] Поддържа връзка със Солун чрез уреден канал през Долно Дерекьой, където връзки са свещеник Андон Дечев, Ив. Славов и Константин Шопов.

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков

В 1899 година Хаджитошев отказва да се присъедини към споразумението на Владимир Бочуков и Вълчо Сарафов да следват разпоредбите на Върховния комитет и е принуден да напусне околията.[3] От 1899 до 1900 година е учител в Лозенград и е член на околийския революционен комитет в града. През юни 1900 година при Керемидчиоглувата афера е арестуван, осъден на 15 години и заточен в Паяс кале. Амнистиран е през март 1907 година.[4]

Работи като учител в Долни Порой заедно с Мария Измирлиева и Георги Тилков от Дойранско.[5] Участва в Балканските войни като македоно-одрински опълченец. След Първата световна война се оттегля от революционна дейност. Умира на 13 юни 1947 година в София.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи Тошо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Тошев
 
 
 
 
 
 
 
Илия Тошев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димче
 
Пере Тошев
(1865 – 1912)
 
Антон Тошев
(1876 – ?)
 
Йон Тошев
 
Филип Тошев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Тошев
(1870 – след 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Тошев
(1875 – 1947)
 
Спиро Тошев
(1887 – 1971)
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 106 - 107.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 102 - 103.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169.
  5. Попвасилева, Юлия. Спомени от бежански години. Варна, Георги Бакалов, 1988. с. 24.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 472.