Владимир Бочуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Владимир Бочуков
български революционер
Васил Докторов, Кузман Коруев от Райково, Владимир Бочуков, Петър Кузманов
Васил Докторов, Кузман Коруев от Райково, Владимир Бочуков, Петър Кузманов

Роден

Владимир Атанасов Бочуков, наричан Али чауш[1], е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бочуков е роден в 1877 година в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. В 1897 година, издържан от вуйчо си Н. Хитров, адвокат в Карлово, завършва гимназия в българската столица София. Връща се в родния си край и в 1898 година основава първия революционен комитет в Райково. Активист е на Българското тайно революционно братство заедно с учителя в Устово Илия Хаджитошев.[2] Учителства в Устово и Чокманово, където също подпомага революционното дело на Илия Хаджитошев и Пею и Вълко Шишманов. Бочуков покръщава Христо Лакудов, Христо Караманджуков и други бъдещи видни революционни дейци.

В 1899 година е ръководител на Ахъчелебийския околийски комитет. В 1901 година заминава като търговец на юг и разширява революционната комитетска мрежа в Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и Софлийско, като посвещава архиерейския наместник в Кушланли поп Дойчин Запров и основава комитети в Чадърли, Калайджидере, Сачанли, Манастир, Чобан и Дедеагач.[3] Заловен е на гара Урли и измъчван, но в Ксанти успява да избяга и пристига в Райково, тъкмо преди убийството на Атанас Шапарданов и Дечо Стоев. Потресен от това убийство заминава за България като се отказва от революционна дейност, като в Чепеларе заявява на началника на революционния пункт Константин Антонов:

Аз закачих комитлика на Рожен на една ела. Не мога по-нататък да служа в едно движение, дето човек трябва да се страхува за живота си от турци, от гърци, та и от българи.[4]

На 17 ноември 1904 година завършва Школата за запасни офицери и е произведен в чин запасни подпоручик. Участва във войните за национално обединение и достига до чин капитан.[5] По време на военната си кариера служи в 21-ви пехотен средногорски полк, 2-ра евакуационна разпределителна комисия и 2-ра интендантска рота. Уволнен е от служба през 1919 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.8
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 194, 262.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 100 - 102.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 21.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония