Чадърли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чадърли
Στρύμη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Марония-Шапчи
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 60 m
Население 171 души (2001)

Чадърли (на гръцки: Στρύμη, Стрими) е село в Гърция, Западна Тракия, дем Марония-Шапчи.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира югозападно от магистралния път Гюмюрджина (Комотини) – Дедеагач (Александропулис), в северните склонове на планината Ишиклъка. Североизточно от Чадърли, в посока с. Караагачкой (Диони) са разположени пещерни образувания, означени с туристическа табела като отбивка от асфалтовия път. Според преброяването от 2001 година има 171 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия. С помощта на Димитър Лалата Т. Ив. Кадиев, Тодор Хаджиев, Аанас Текерлеков, Иван Белев и младият учител Чавдар Чавдаров успяват да отцепят селото от Патриаршията. Първият български учител в Чадърли е Калоян Калоянов от Доган Хисар, а свещеник – поп Георги.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Чадърлъ са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според данните на Любомир Милетич за населението в Одринския вилает, посочени в "Разорението на тракийските българи през 1913 г.", до Балканските войни с. Чадърли е населено изцяло от българи, наброяващи 220 семейства.[5]

Селото е било сравнително заможно, като голяма част от населението се е препитавало от скотовъдство (главно овцевъдство) и земеделие, вкл. обработка на притежаваните предимно от турски земевладелци ниви в близката равнинна част около Шапчи.

По време на т.нар. Гюмюрджинска автономна република жителите на Чадърли търсят спасение в границите на България, предимно в Хасковско, след което се завръщат по родните си места.

След установяването на гръцкото управление в Западна (Беломорска) Тракия през 1920 г., голяма част от българското население на с. Чадърли остава сравнително по-дълго в селото и се изселва в България с последната голяма бежанска вълна в периода след 1925 г. до 1928 г. предимно в Хасковско и Кърджалийско.

По време на Гръцко-турската война (1919-1922) и след установяване на гръцкото управление в областта много български младежи от с. Чадърли са мобилизирани в гръцката армия и изпратени в района на бойните действия в Мала Азия, където мнозина от тях загиват или се водят безследно изчезнали.

Селото е преименувано през 1920 г. след предаване на Западна Тракия на Гърция. В началото на 20-те години на 20 век в резултат на размяната на население между България и Гърция и между Турция и Гърция в Стрими се заселват гърци-бежанци от България и Турция. Преобладаващата част произхождат от село Свети Влас, Бургаско (по-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят след 1922 г. в Свети Влас), останалата част са гърци от Източна Тракия - Лозенград и гърци от Мала Азия.

В годините между Първата и Втората световна война населението на Стрими е наброявало около 500 души.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чадърли

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 184 – 185.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 196.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 197.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  5. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.