Чадърли
| Чадърли Στρύμη | |
| — село — | |
  Чадърли  Чадърли  Чадърли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 171 души (2001) |
Чадърли (на гръцки: Στρύμη, Стрими) е село в Гърция, Западна Тракия, дем Марония-Шапчи.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира югозападно от магистралния път Гюмюрджина (Комотини) – Дедеагач (Александропулис), в северните склонове на планината Ишиклъка. Североизточно от Чадърли, в посока Караагачкой (Диони) са разположени пещерни образувания, означени с туристическа табела като отбивка от асфалтовия път. Според преброяването от 2001 година има 171 жители.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Чадърли е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чадерли (Tchaderli) има 180 домакинства и 912 жители българи.[1]
През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия. С помощта на Димитър Лалата Т. Ив. Кадиев, Тодор Хаджиев, Аанас Текерлеков, Иван Белев и младият учител Чавдар Чавдаров успяват да отцепят селото от Патриаршията. Първият български учител в Чадърли е Калоян Калоянов от Доган Хисар, а свещеник – поп Георги.[2]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Чавдар Чавдаров | |
| 2. Иван Арабаджията | |
| 3. Чавдар Кирев Царят | |
| 4. Павел Георгиев Башко | |
| 5. Тодор Сивков | |
| 6. Павел Джарев | |
| 7. Павел Иванчев | |
| 8. Тодор Балабанов | |
| 9. Стоян Костов | |
| 10. Тодор Костов | |
| 11. Вълчо Сламов | |
| 12. Георги Янев | |
| 13. Никола Белев | |
| 14. Чавдар Славков | |
| 15. Кирязо (Киро) Христев | от Жужелци, Костурско[3] |
| 16. Георги Тончев | кмет |
| 17. Киро Семерджията | помощник-кмет |
| 18. Стоян Чолакът | |
| 19. Стою Янев | |
| 20. Тодор Салванов | |
| 21. Вълко Петев | |
| 22. Димитър Арнаудов | |
| 23. Димитър Стоянов | |
| 24. Георги Трингов[4] | |
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Чадърлъ са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според данните на Любомир Милетич за населението в Одринския вилает, посочени в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, до Балканските войни с. Чадърли е населено изцяло от българи, наброяващи 220 семейства.[6]
Селото е било сравнително заможно, като голяма част от населението се е препитавало от скотовъдство (главно овцевъдство) и земеделие, вкл. обработка на притежаваните предимно от турски земевладелци ниви в близката равнинна част около Шапчи.
По време на т.нар. Гюмюрджинска автономна република жителите на Чадърли търсят спасение в границите на България, предимно в Хасковско, след което се завръщат по родните си места.
След установяването на гръцкото управление в Западна (Беломорска) Тракия през 1920 г., голяма част от българското население на с. Чадърли остава сравнително по-дълго в селото и се изселва в България с последната голяма бежанска вълна в периода след 1925 г. до 1928 г. предимно в Хасковско и Кърджалийско.
По време на Гръцко-турската война (1919-1922) и след установяване на гръцкото управление в областта много български младежи от с. Чадърли са мобилизирани в гръцката армия и изпратени в района на бойните действия в Мала Азия, където мнозина от тях загиват или се водят безследно изчезнали.
Селото е преименувано през 1920 г. след предаване на Западна Тракия на Гърция. В началото на 20-те години на 20 век в резултат на размяната на население между България и Гърция и между Турция и Гърция в Стрими се заселват гърци-бежанци от България и Турция. Преобладаващата част произхождат от село Свети Влас, Поморийско (по-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят след 1922 г. в Свети Влас), останалата част са гърци от Източна Тракия - Лозенград и гърци от Мала Азия.
В годините между Първата и Втората световна война населението на Стрими е наброявало около 500 души.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чадърли
Вълчо Кадиев (1918 – 1998), български скулптор;- Петко Терзиев, български просветен деец;
- Стоян Терзиев, български революционер;
- Чавдар Чавдаров (1858 – 1935), български революционер.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 184 – 185.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
