Турио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Турио
Θούριο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Орестиада
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 30 m
Население 706 души (2001)

Каблешково (на гръцки: Θούριο Турио, катаревуса: Θούριον, Турион, на турски: Urlu, Урлу) е селище и жп гара понастоящем в североизточната част на Република Гърция. То е разположено на река Марица в историческата област Беломорска Тракия в община (дем) Орестиада, част от административната област Източна Македония и Тракия на жп линията Свиленград – Дедеагач.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на 4 км западно от десния бряг на река Марица и на 8,5 км от град Орестиада, на пътя Е 85, с географски координати 41-во 26` 03`` СШ и 26 33` 44`` ИД. През ХХ век е имало няколко хиляди жители, но към 2001 г. те са намалели на 706 души, а по неофициални данни към начелото на 2010 са останали 600.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 г. в хода на Балканската война българските войски завземат стратегическата жп гара и освобождават селището от турска власт. С Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. бившето Урлу е включено в Беломорската област на България, но след Междусъюзническата война по Цариградския договор отново е под турска власт. С Българо-турската конвенция в 1915 г. България си връща тази част от Беломорието турското име на селищено е премахнато и e наречено Каблешково. В 1922 г. след Първата световна война с приключването на Гръцко-турската война 1919 – 1922 е присъединено от Гърция. Много от местните българи са прогонени. На тяхно място са заселени гагаузки бежанци от Мала Азия[източник? (Поискан преди 31 дни)], бягащи от турците след „Малоазийската катастрофа“ на гръцката армия. През април 1941 г. гръцката власт е ликвидирана. След Втората световна и края на Гръцката гражданска война 1944 – 1949 г.. гръцката власт е възстановена.
Инфраструктурата, като се изключи от жп линията, дълги години е оставена слабо развита – електрификацията и първите автомобили на местни хора са факт в 60-те години, след това са павирани пътищата, телевизията достига тук в 1980 г., а интернет след 1990 г. В крайна сметка под гръцко управление във втората половина на ХХ век селището започва да се обезлюдява, като само след 1981 г. до края на века то губи над 2/3 от населението си.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Местните жители са гагаузи. Православни християни.

Обществени дейности и фоклор[редактиране | редактиране на кода]

Селището има автобусна линия до общинския център, хубава църква, кметство, училище, ловна дружинка, футболен отбор с младежка секция, магазин и кръчма.

Интересен е традиционният коледен народен „камилски празник“ ставащ след Рождество. Тогава двама млади мъже като кукери покриват направената от черничево дърво конструкция на „камилата“ с чулове, заешки и овчи кожи слагат сушена червена чушка вместо език, много звънци и се превръщат в бутафорна „камила“. Окачват на врата ѝ най-големия звънец-камбана и с шумна тълпа обикалят и играят „камилски танц“ по къщите на 31 декември водени от „камилар“ който от време на време се опитва да бие „камилата“ с пръчката си. Стопаните ги черпят с вино и дребни лакомства, след което на площада от всички се играе хоро под съпровод на гайда.

Счита се че играта е в чест на Св. Богородица която, според местното вярване, е носила Исус на камила. Друга версия е, че св. Никола (Дядо Коледа) идва по тези краища винаги на камила. Друга версия е, че обичаят е спомен от турските времена, когато султанският данък са събирали бирници яздещи камили, които народът осмива.

Този обичай вероятно е отглас на камиловъдски традиции на старото българско население в Беломорието, възприет от малоазийските преселници и има тясна връзка с кукерските и сурвакарските игри във вътрешността на България. Подобна рецепсия и запазени реликти от български обичаи, но този път от мюсюлманско население, в празнуването на Коледа, във връзването на мартеници и др. има и от другата страна на Марица в с. Еникьой източно от Чорлу.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Турио

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]