Направо към съдържанието

Петър Кузманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Кузманов
Роден
1878 г.
Починал

Петър Кузманов Харитев, с псевдоним Камен[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Васил Докторов, Кузман Коруев от Райково, Владимир Бочуков, Петър Кузманов

Кузманов е роден в 1878 година в Долно Дерекьой, Ахъчелебийско, в Османската империя, днес България. Става ръководител на революционния комитет на родното си село в 1900 година. Арестуван е в 1901 година, но успява да избяга в Княжество България. В същата година Кузманов е назначен за член на формираното от Вълчо Антонов окръжно тяло за ръководенето на революционната дейност в Беломорска Тракия. От май 1902 година завежда пункта на ВМОРО в Чепеларе като замества на поста Константин Антонов.[2][3]

През Илинденско-Преображенското въстание е в смолянската чета на Вълко Шишманов.

Петър Кузманов загива по време на Първата световна война в 1917 година.[4][5][6]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 82.
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 56; а.е. 388, л. 56
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 242-243.