Поешево
|
Поешево Поешево |
|
|---|---|
| — село — | |
  Поешево |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 562 m |
| Население | 272 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Поешево в Общомедия | |
Поешево или Поешово (на македонска литературна норма: Поешево) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, югоизточно от Битоля.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местна легенда името на селото се дължи на това, че тук жителите от околните села идвали да си поят добитъка.[1]
В XIX век Поешево е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Поешоо (Поешово) е населявано от 210 българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поешово има 208 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
В 1981 година селото има 389 жители. Населението намалява поради емиграция в Битоля, Ресен, Кравари, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 272 жители, от които 266 македонци и 6 албанци.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 266 |
| албанци | 6 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Църквата в селото е „Свети Георги“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Поешево
Цвятко, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[5]- Тодор Златков (1876 – 1919), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Поешево. // Мој Роден Крај. Посетен на 1 август 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.182
| |||||||||||
Портал „