Направо към съдържанието

Поешево

Поешево
Поешево
— село —
41.0161° с. ш. 21.3917° и. д.
Поешево
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина562 m
Население272 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Поешево в Общомедия

Поешево или Поешово (на македонска литературна норма: Поешево) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото се намира в областта Пелагония, югоизточно от Битоля.[1]

Според местна легенда името на селото се дължи на това, че тук жителите от околните села идвали да си поят добитъка.[1]

В XIX век Поешево е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Поешоо (Поешово) е населявано от 210 българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поешево (Аккечели) е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 23 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поешово има 208 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В 1981 година селото има 389 жители. Населението намалява поради емиграция в Битоля, Ресен, Кравари, презокеанските земи и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 272 жители, от които 266 северномакедонци и 6 албанци.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 266
албанци 6
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църквата в селото е „Свети Георги“.[1]

Родени в Поешево
  1. а б в г Поешево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 1 август 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007 
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 182.